Преди години ходихме на една командировка по идея на Цветан Томчев в село Брезе, за да занесем икони на овчаря Антон Мустанов, който сам си беше построил църква. Тя обаче се оказа навръх планината, та ни чакаха 10 километра изкачване по планинските склонове, покрити с повече от метър сняг. Решихме да се разходим из селото, преди да тръгнем по баирите. Беше малко преди Коледа, т.е. времето, когато все още се пости, а във всеки двор прасето вече беше вече заколено, кръв червенееше навсякъде, тлъсти мръвки се препичаха на огъня,  обилно се лееха вино и ракия, виеха се  мъжки хора. Навсякъде ни канеха като близки приятели, хранеха ни и ни поеха. Попитахме защо колят прасетата преди Коледа, а един възрастен човек  каза така:
„Вижте сега, ние бяхме преди много години българомохамедани, но сами се върнахме към Христовата вяра, много преди Възродителния процес. В цялото село всички сме християни, църква искаме да си построим и тук, но ДПС натиска да се прави джамия. Никой не я иска, ама дават голям зор. И кмета напират да махат, щото е за църквата . Затова всеки стопанин коли свинята си, за да покаже, че яде свинско, че не е мюсюлманин, че помни рода и вярата си. От мъка го правим, не от друго”.

Не можехме да повярваме, че това се случва в свободна България, но беше факт.

Светещ кръст сочеше мястото, където местните хора се канеха да издигнат черквата си . 

После тръгнахме да занесем иконите с изографисаните образи на Исус Христос, на Божията майка, на св. св. Петър и Павел, на св. Йоан Кръстител и  на св. великомъченица Злата Мъгленска, загинала защото не пожелала да приема исляма.  

Бяхме разпитали вече за овчаря, който сам си направил църква. „Бог му е казал къде да я вдигне и как точно. Той ще ви разкаже“, увериха ни в Брезе... И добавиха на чудния си родопски говор: „„Гльодайте да стигнете по светло, ама без зор, че е тежък пътя“.