Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Текстове на журналиста Светослав Пинтев.
Автор: pintev Категория: Новини
Прочетен: 251195 Постинги: 143 Коментари: 63
Постинги в блога
<<  <  4 5 6 7 8 9 10 11 12  >  >>

Продуцентът на "Междузвездни войни" Рик Маккалъм, доскорошен съдружник на Джордж Лукас, е решил да прави голямо европейско кино, включвайки в новия си проект няколко европейски държави. И ще го направи. Опита се да ангажира и България с идеята за обща мегапродукция, която да е конкурентна на американските, познайте дали стана? НФЦ не дава ни стотинка, те си имат на кого да дават. През април миналата година Рик Маккалъм беше тук, за да пробва, видяхме се, пихме вино, разказа за плановете си. Страхотен пич, пълен с идеи и способен да ги реализира. Такива у нас не вървят. Поне се докоснах до този весел, ентусиазиран и зареждащ мъж.

 

- Г-н Маккалъм, разкажете ни за филма, който ви доведе в България?

 - Филмът е базиран на истинска история от 60-те години на миналия век, описана от Ян Новак, която е с герои две млади момчета на по 17 и 19 години, двама братя - чехи. Те бягат, а съветската армия ги гони хиляди километри. Извършват дори убийства на преследвачи, вярвайки, че ще спасят страната си от сталинизма. Целта им е да предадат тайно съобщение от чешки нелегални организации до американците в Западен Берлин. По това време всеки ден се говори по радиото в Западна Германия как янките ще освободят Чехия от руската окупация. Двете деца са преследвани от 28 000 съветски войници. Това е най-големият лов на хора в историята, или поне след войната. Прекосяват Чехия и Източна Германия, за да стигнат до Западен Берлин. Успяват, но американците не правят нищо. Заради пропагандата голяма част от чехите са мислели, че тия деца са убийци, други са ги смятали за герои. Аз, моят партньор Мартин Себек, чиято е идеята за този филм, и още двама души основахме в Чехия компания, имаща за цел не да конкурира американското кино, а по-скоро да покаже, че, ако няколко европейски държави направят копродукция за лента с провокативна тематика, то тя може да се сравнява с американските по успех. Ще се стремим филмите ни да са популярни, да привлекат хората, важно е в Европа да ги видят много зрители.

- Когато ходихте в Украйна, медиите там писаха: "Кацна главният джедай на Вселената". Как се чувствате с тази титла?

- Работата с Джордж Лукас по сагата "Междузвездни войни" продължи 25 години. Това са години, които обичам, споменът за които ме вдъхновява. Да направиш филми, гледани от над милиард зрители, е наистина велико изживяване. Затова ме радва, че ме свързват все още с джедаите и "Междузвездни войни", но вече има нови предизвикателства.

- Как стана, че точно вие бяхте продуцент на едни от най-гледаните филми за всички времена - случайност, целенасочени усилия, нещо друго? Как се работи с Лукас?


- Преди да срещна Джордж Лукас, имах силни моменти в кариерата си, както и крахове. Срещнахме се, просто сме били на една и съща страница, за наш късмет съвместната ни работа даде добри плодове. Голямо предизвикателство е обаче да работиш с него, още повече, че той е много импулсивен. Дори когато пътуваме занякъде, возим се в колата, на него му хрумват всякакви идеи. Започва да пита: "Няма ли да е добре да направим тук така, там иначе..." Той притежава могъща фантазия, която непрекъснато изригва. Всеки филм от сагата "Междузвездни войни" ни е отнемал средно около 5 години. Когато разполагаш с толкова много пари за една продукция, носиш огромна отговорност. В последния филм екипът беше 14 хиляди души... Всяка сутрин, като се качвахме в колата, Джордж Лукас започваше да предлага най-различни промени, а това малко
стресира. Ето, аз съм на 35 години, а изглеждам на 65 /смее се от сърце на шегата си - б.а/.

- Защо се разделихте с Лукас?

- Пак казвам, ние сме работили четвърт век с него. Не е спряло да ни харесва, но някои неща се промениха. Аз се ожених за чехкиня, преместих се да живея в Европа. Това пътуване напред-назад между Стария континент и Америка - не че ме изморява толкова много, но в един момент идва в повече. И двамата с Джордж Лукас решихме да отворим всеки своята страница в работата, да започнем поотделно да се занимаваме с независимо кино, с по-малки, но по-ангажирани филми. Лукас напоследък е и доста поизморен от голямото кино, той вече е на 69 години... Насочи се към независими филми, експериментални. Аз също.

- Сигурно е и трудно да се намерят милионите за "Междузвездни войни"?

- Не, всъщност не е толкова трудно. "Междузвездни войни" обособиха една специфична собствена култура за цяла генерация хора по цял свят. Това е феномен... Роди се нова - джедайска култура. Има даже и такава религия, сигурно сте чували? Затова да събереш инвеститори и пари дори за такива скъпи снимки, с този огромен екип, не е много трудно. Сега обаче искам да направя малък независим филм, който ще струва 4 и половина милиона долара.

- С българските си партньори "Бета лента" кандидатствате за субсидия в Националния филмов център...

- Кандидатстването в НФЦ е много важно за този филм. Малко налудничаво е да мислим в днешно време, че в Европа една държава може самостоятелно да направи голям филм. Когато се съберат няколко държави - да, тогава е по-реално да се направи голяма международна продукция. Ние се стремим да привлечем държавниците към идеята за силно европейско кино, за което да помагат различни страни на континента. Най-ценното за нас в България е, че тук са снимани много ваши филми на тема Втората световна война, има голямо богатство от костюми, оръжия, коли, чудесни места. Не на последно място са страхотните български актьори, с които вече водим неформални разговори. На 27 май ще излезе решението дали филмът ще получи субсидия, финансовата подкрепа на българската държава. Ако се случи, веднага след това ще дойдем и два месеца ще избираме актьори, ще подбираме най-подходящите места.

- Срещнахте се с министъра на културата Владимир Пенев, който е актьор. Запалихте ли го по филма?

- Да, дадохме му да чете сценария. Владо Пенев е оригиналният Джордж Клуни. От това може да произтече добро сътрудничество с него. Ти ще си първият, който ще разбере, ако това стане /разсмива се и пийва винце -б.а/. В София търсим кътчета с атмосферата на Берлин от времето на Студената война, има такива - автентични улици, места с горички около тях. Само на 10 километра от тук е и "Ню Бояна", където имат страхотен реквизит.

- Европа навремето имаше изключително кино. То изчезна. Може би, защото вече няма режисьори като Фелини, Антониони...


- Чакал съм по 9 месеца, за да излезе следващият филм на Фелини. Понякога и той имаше слаби филми. "Рим" беше такъв, не беше това, което съм очаквал толкова време, но цялото чакане обикновено си заслужаваше. Неговият поглед към живота беше феноменален. Преди малко - тук, в заведението, имаше едно страхотно момиче... Опитах се да опиша колко е красива, но не се получи. Ако имах камера, може би щях да успея. Тя беше като типаж от филмите на Фелини. Ако човек види една врата и погледне през ключалката, ще види какво се случва в стаята. Добрият режисьор като Фелини, ако погледне през същата ключалка, ще види не само тази стая, но и какво се случва в другата.

- Разкажете за съпругата си чехкиня. На нейния акъл ли се вързахте, за да отидете да живеете в Чехия?


- Разбира се. От 16 години сме заедно с нея. Много е красива. Казва се Шарка. Тя постоянно пътуваше с мен и ми помагаше, но в един момент каза: "Трябва да се върнем в Чехия". И го направихме. За тези години заедно разбрах едно: "Ако не слушаш какво ти казва една чешка жена, ти си обречен". /Пак се смее, после изведнъж става сериозен и се замисля - б.а./ Жена ми и майка й са избягали от Чехия след Пражката пролет. Било е голяма драма, така че нашето семейство е съпричастно с това, което описвам във филма. Нейната майка е била хирург, но е отказала да влезе в партията. Затова губи работата си, после и къщата си. Тогава решават да избягат на Запад.

Интервю на Светослав ПИНТЕ
В


Категория: Изкуство
Прочетен: 1305 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 17.09.2014 11:49
Централната избирателна комисия уведоми, че съгласно писмо, получено в ЦИК от ГД „ГРАО" на 22 август 2014 г., предварителните избирателни списъци съдържат 6 931 855 избиратели. По данни от последното преброяване пък населението на България е 7 364 570 души.
После ще помисля по този въпрос
Категория: Новини
Прочетен: 714 Коментари: 0 Гласове: 0

Скоро стават 10 години от откриването на   бронзовата глава от статуя на тракийски цар, обявен за на Севт III, изскочила при разкопките в могилата Голяма Косматка.. Как препуска времето, а? Ето дописката в Нощен Труд, която ми изпадна при поредното подреждане на архивите.

 Уникалната бронзова глава, която екипът на доц. д-р Георги Китов откри при могилата Голяма Косматка до с. Шипка, пренощува в Археологическия музей в столицата, съобщи тази сутрин пред НТ прессекретарят на държавния глава Бойка Башлиева. Находката бе пренесена до София лично от президента Георги Първанов. В земята главата е била закрепена с камъчета, за да стои изправена и е останала така от пети в.пр. Хр. до откриването Екип на НТ посети древния храм веднага след като кортежа на президента отнесе безценната находка. "Иманярите вече точат зъби. Различаваме ги от другите хора, личи им по погледа, по нервните движения. Има поне две групи, които само ни чакат да си заминем", коментират археолозите. Главата е била закрепена върху дъното на древен съд и зарупана с ломени и речни камъни. Тя е откъсната със сила от торса. Има версия, че това е направено от омраза към владетеля и цели оскверняването на паметта му. Може обаче да се окаже част от орфически ритуал, при който вместо тялото на царя е разчленена неговата статуя като дар за боговете. Възможно е дори той да си е бил жив и здрав по време на церемонията, като ритуалът е замествал жертвоприношението към богинята-майка. "Траките понякога са погребвали коне, които са животни, свързани със слънчевото начало, вместо живия владетел. Скулпторът, изработил главата, е бил толкова добър, че вероятно е или Фидий (работил около 480-400 г.пр.Хр.-б.а.), който е направил прочутата в древността статуя на Атина от злато и слонова кост, или някой от школата му. Владетелят очевидно е бил много мощен и богат, за да може да си поръча такава", разказа археологът Диана Димитрова. Учените получиха по Инернет снимка на друга подобна глава, дело на Фидий, за да я сравнят с откритата. Днес те продължават с пълна сила разкопките в тунела от дялани камъни, който е служил за вход на внушителния храм. Надяват се тези дни да стигнат до помещение, което не е затрупано като това, в което работят. "В археологията не могат да се правят прогнози. Ще дойдат и миньори да укрепят храма", обясни пред НТ д-р Георги Китов.
С. ШИПКА - СОФИЯ
Светослав ПИНТЕВ

Категория: Новини
Прочетен: 3530 Коментари: 0 Гласове: 2
Огромен пожар избухна на ул. "Бузлуджа" в София към 17.40. Страшен гръм възвести началото му, а черен дим покри квартала. Бях свидетел и съобщих на пожарната, питаха ме какво ли не. Доста след това направих снимки, но заради лошия ъгъл те не дават и бегла представа за случилото се.  Запалил се е джип, паркиран в навеса на рекламна агенция. Луксозната сграда навремето е била публичен дом, казват съседи. Пламъците се издигаха на височината на близката  кооперация. Беше страшно и странно. Пожарът, както и реакцията  на пресцентъра на МВР будят доста въпроси. Има за ровене, колеги.Ако ви се занимава, де.

Огънят беше потушен без да има пострадали хора, съобщиха от полицията.
Пожар в Детския международен лагер в Кранево
16 авг 2014 09:37
3
На мястото на инцидента пристигнаха три екипа на Пожарната. Имаше и екипи на "Бърза помощ" и на полицията.

Сигналът за пожара е подаден в 17, 50 часа, съобщиха от СДВР. Малко преди 19.30 ч. стана ясно, че огънят е потушен.

Засегнати са два автомобила, намиращи се под навес и част от покрива на навеса. Пожарът не е засеганл намиращите се наблизо сгради.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/sofia/2014/08/20/pojar-goria-v-sgrada-v-centyra-na-sofiia.236310
 
Пожар горя в сграда на ул. "Бузлуджа" в центъра на София, в района на Петте кьошета. По данни на пресцентъра на МВР той е тръгнал от запалил се навес с два автомобила.

Огънят беше потушен без да има пострадали хора, съобщиха от полицията.
Пожар в Детския международен лагер в Кранево
16 авг 2014 09:37
3
На мястото на инцидента пристигнаха три екипа на Пожарната. Имаше и екипи на "Бърза помощ" и на полицията.

Сигналът за пожара е подаден в 17, 50 часа, съобщиха от СДВР. Малко преди 19.30 ч. стана ясно, че огънят е потушен.

Засегнати са два автомобила, намиращи се под навес и част от покрива на навеса. Пожарът не е засеганл намиращите се наблизо сгради.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/sofia/2014/08/20/pojar-goria-v-sgrada-v-centyra-na-sofiia.236310
 
Пожар горя в сграда на ул. "Бузлуджа" в центъра на София, в района на Петте кьошета. По данни на пресцентъра на МВР той е тръгнал от запалил се навес с два автомобила.

Огънят беше потушен без да има пострадали хора, съобщиха от полицията.
Пожар в Детския международен лагер в Кранево
16 авг 2014 09:37
3
На мястото на инцидента пристигнаха три екипа на Пожарната. Имаше и екипи на "Бърза помощ" и на полицията.

Сигналът за пожара е подаден в 17, 50 часа, съобщиха от СДВР. Малко преди 19.30 ч. стана ясно, че огънят е потушен.

Засегнати са два автомобила, намиращи се под навес и част от покрива на навеса. Пожарът не е засеганл намиращите се наблизо сгради.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/sofia/2014/08/20/pojar-goria-v-sgrada-v-centyra-na-sofiia.236310
 
Категория: Новини
Прочетен: 1101 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 20.08.2014 20:43

Много са българите, които тачат индийските празници и ги почитат у нас според тамошните обичаи. Стотици софиянци, пловдивчани, варненци, хора от всички наши краища пък обикалят храмовете на индуизма, наречени ашрами, живеят там с месеци, понякога с години, скитат из страната на Шива и Вишну, която е толкова различна от всичко, което познаваме, че създава усещането за връщане във времето Облечените като царици свещени крави, величието на храмовете и замъците, които се съчетават по необикновен начин с мизерията, мръсотията и многолюдността на улицата, мантрите, различните учения, тържеството на цветовете, съчетани с недотам приятни миризми, дори жените, които носят тухли четворки на главата си, всичко това омайва и задържа тук много българи. Освен това в Индия е доста евтино, щом веднъж си пристигнал. Може би става въпрос за естествена реакция на заливащата ни откъм Америка потребителска култура, закъснял прилив, предизвикан от вълната, която заля Запада още през 70-те години на миналия век, но в нашия тогавашен социнкубатор почти не се усети. Чак в първите години на демокрацията започна да си пробива път, за да избуи през новия век. Още в началото на 90-те станахме свидетели как правят фестивали в чест на бог Кришна по улиците на София, возят го с колесница, а сме виждали как вечер събличат и хранят статуята му, но тогава всичко изглеждаше екзотика. Сега индийските церемонии, ястия, даже дрехи са навсякъде из България. Дори въведеният пак през соцепохата празник на жената 8 март някои дами ще празнуват и тази година в съпровод с индийски обичаи. В столичния ресторант "Рангила" /Разноцветен/, собственост на българката, женена за индиец, Капка Кумар, ще го посрещат много двойки, които ще гледат екзотичните танци, изпълнени от домакинята и колежките й, ще хапват ориз басмати, даал макхни, както наричат лютата индийска леща, направена с пречистено масло гхи, индийски хляб нан. Родената във Велинград Капка Кумар е убедена, че винаги е носила в душата си танца "катхак" - един от осемте класически стила на индийския танц. Била едва на пет, когато за първи път гледала индийски филм, който начертал съдбата й. Тя с години участва във "Вечери на Индия", организирани от индийските студенти в България. Веднъж те й поднесли подарък, който е безкрайно ценен за нея и досега - руски учебник по хинди. Така сама научава езика и задълбава в индийската култура. Получава подкрепа и от посолството, в което през 1995 г. се запознава с бъдещия си съпруг Ранджиндер Кумар. Друга забележителна българка, свързана с Индия, живяла дълго в страната на Ганди, е Димитрина Спасова - Дими. Тя е била послушница и библиотекар в ашрам цели 8 години Там получава духовната титла сваами, която освен нея носят още само двама-трима българи. Промяната за нея започва с това, че след прекарана тежка болест се посвещава на йога, която й помага да оздравее напълно, а един ден решава да замине за Индия и да влезе в ашрам. Така и прави. Там всички ставали още през нощта - в 3,30 ч., а тя отваряла широко портите на храма. След това правели йога практики и медитация. Закуската била в 6 ч., като почти винаги храната била ориз с оскъдни сварени зеленчуци. След това, също като в родната казарма, всички послушнички метели тежкия жълтеникав прах, навят през нощта откъм бреговете на свещената река Ганг. Следобед били задължителни часовете на мауна (мълчание - б.а.): "Тогава оставаш насаме, за да се вглъбиш в своето вътрешно аз, изпълваш се с божествената тишина, с някакво неизмеримо доволство. Така откриваш Бога в себе си", казва Дими. Тя получава задачите да работи в библиотеката на храма, а вечер да посреща и настанява новопристигналите послушници и гости. Духовният й учител става главата на ашрама свами Ниранжананда. Той излъчвал ментална сила, каквато тя никога не била и сънувала, че съществува. Около него имало осезаем ореол от чистота и съвършенство от най-висше ниво. "Беше възрастен, а с работен ден много по-натоварен и по-дълъг от нашия, който не беше лек", разказва тя. След близо 8 години в ашрама Дими решава да се прибере в България, но да продължи да живее, както и досега, като разшири кръгозора си. В библиотеката прочита книга, посветена на това как да променим живота си чрез силата на мисълта, а тя й открива нови хоризонти. Написаното няма връзка с йогата, нито с индуизма, но според нея е близко по дух и философия с древното учение. Дими напуска манастира и се връща в България, за да провери действието й. Сега преподава т.нар. холистично съветване, откриващо пътя към усъвършенстването и вътрешното щастие, в йога студиото си "Гаятри" в столичния квартал "Гео Милев". Името му е индуисткият термин за енергийна същност в женска форма, свързана с вселенския звук Ом. Преди време Дими само с няколко думи убеди автора на тези редове да замине за Индия, за да я види с очите си. А там има какво да се види и да се научи. Един от празниците, особено популярен в България, е този на цветовете, цветята и новия живот, наречен Холи, който избухва във всяко населено място на огромната страна. Бихме го определили като вакханалията на пролетта - един тукашен прочит на космическата борба между доброто и злото. Чучело на Холика, сестра на демона Хираниакашиап, опитала се да убие сина му Прахлад, се слага на клада и така се унищожава енергията на злите сили. Като при нашите Сирни Заговезни. Холи е празник на избухването на пролетта и нейните цветове, тържество над отминалата зима. Всяка година се отбелязва в нощта на мартенското пълнолуние. На празника се палят огромни огньове, в които хвърлят жито, гърмят барабани, надуват се рогове. Хората се боядисват в различни цветове, обливат се помежду си с оцветена вода и цветни прахове, които най-често приготвят сами. Според легендата този жизнерадостен празник води началото си от самия бог Кришна, който се оплакал на майка си Яшода, че е с тъмен цвят на лицето, защото го е родила в непрогледна нощ, а любимата му Радха е съвсем бяла и това го натъжава. Яшода го научила да вземе каквито цветове поиска и да намаже с тях момичето. Богът обсипал лицето на Радха с цветен прах, после и своето, така че си заприличали. Оттогава на празника Холи празнуващите се замерят с цветни прахчета, символизиращи равенството и обичта между хората. В храмовете правят люлки за Кришна и Радха. Празникът свършва на следващия ден в 16 часа, но се помни до следващия път... Впечатляваща е церемонията, наречена Ганга Аарти, която се провежда всеки ден след залез на бреговете на свещената река Ганг. Аарти на санскрит означава "висша любов към бога". Присъствали сме на такъв ритуал в един от главните ашрами на град Ришикеш край величествената статуя на Шива, седнал в поза лотос насред река Ганг. Усещането трудно може да се опише с думи. Това е и мястото, където през 60-те идват и момчетата "Бийтълс" със своя гуру, който ги въвежда в тайните на индуизма. Стотици монаси-деца пеят химни и мантри заедно с гостите от цял свят, а после пускат във водата венци с горяща маслена лампа върху тях, които тържествено се понасят по свещената река. "Пламъчето символизира изгарянето на недостойните човешки желания", обясни ни лично духовният водач на ашрама. Светослав ПИНТЕВ Снимки Авторът

 
Категория: Туризъм
Прочетен: 1184 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 20.08.2014 13:33

Народната памет подсъзнателно пази спомена за обредите на прадедите ни, възхваляващи Слънцето за възкръсването на природата, за разцъфването на пролетта след страшната зима. В обичаите и дори в светогледа ни така често се преплитат езичеството и християнството, че днес е почти невъзможно да бъдат отделени едно от друго. А и не трябва. В народните песни например и двата празника се свързват със Слънцето В една от тях се реди: "Пуснало Слънце три люлки, три люлки - три полюлейки. На голям ден на Великден, на личен ден на Гергьовден." Тази песен не е нищо друго освен един кодиран символ на старата ни вяра ни и нейните "нови" празници. Много исторически документи от старобългарски, византийски, арабски произход свидетелстват, че прабългарската религия е била организирана около култа към Слънцето и другите небесни светила. Подробно говорят за това и записките на византийския пленник в двора на хан Омуртаг, християнина Кинамон. Той дори е описал как е отговорил на българския владетел, когато той възхвалявал пред него култа към Слънцето. Нахалният византиец казал: "А тези разни богове, които вие почитате, аз смятам за истински демони. И ако ми изтъквате Слънцето и Месеца и ме карате да се възхищавам от великолепието им, то знайте, че аз им се дивя и ги смятам за творения - слуги, подвластни не само на Бога, но и на нас, хората." Култът към Слънцето е бил характерен и за траките, населявали земите ни от най-древни времена. В християнството Възкресението, или Великден, както си го наричаме от време оно, е празникът на връщането на Исус Христос към живота на третия ден след разпъването на кръста и погребението му. Тогава Мария Магдалена отива с други жени в гробницата, за да намаже тялото на Божия син с благовонни масла, както е по традиция, но намира гробницата празна. След това Исус Христос се явява първо на нея, а после и на апостолите. Боядисването на яйцата също е езически обред. Самият факт, че те трябва да се рисуват до залез на Велики Четвъртък, говори, че слънчевата светлина е сакралният атрибут на това свещенодействие. Под християнската обвивка на празника - свети Георги Победоносец, пък се крият още повече древномитологични пластове. Той е героят, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове, откъдето идват и мотивите за змееборството. Народът ни пази много от древните култове, възпроизвеждани на празника Гергьовден или Зелен Георги Дори в нашето време, оглозгало и захвърлило на боклука традициите, ако обиколим Родопа планина и разпитаме овчарите, ще открием, че древните мистерии се пазят по необикновени начини и на невероятни места. Авторът на тези редове го е правил, и е откривал корените им в Свещената планина на траките, мястото, където някога са почитали Слънцето, Дионисий и Сабазий. В китното градче Куклен, в полите на Родопа, където 6 месеца е живял Иван Мърквичка и е завещал на една от църквите и близкия манастир две свои икони на Свети Георги, живеят православни християни, мохамедани и католици. Познайте кои от тях са запазили най-интересните старобългарски и тракийски обичаи и още изпълняват древните обреди на Гергьовден? Това са мюсюлманите, които също почитат празника на свети Георги Те разказват, че вечерта преди Гергьовден всяко момиче оставя китка с някакъв знак, по който да си я познае, в меден котел. Той се захлупва и през нощта се оставя под трендафил. На Гергьовден вадят цветята и при всяко вадене четат сури от Корана. Думите, казани при ваденето на китката, се приемат за пророчески. После всяка мома се люлее на предварително закачена на някое дърво люлка. Някога и българите в този край имали обичай след изяждането на агнето да връзват люлки. Момите вадели от котел с "мълчана" вода предварително оставени да преседят там пръстени, гривни или китки и така наричали коя мома на кой ерген ще пристане. За съжаление никой българин от този край не е виждал с очите си ритуала, а само е слушал за него от бабите и дядовците си. Докато мохамеданите го пазят. Красимир, когото срещнахме по склоновете в някогашната Свещена планината над манастира да води над 140 овце, се оказа потомствен овчар, който помни обичаите на предците си скотовъди от стари времена. "Моят дядо е бил чобанин, баща ми е бил, сега и аз съм чобанин. Орисия... От дядо пазя 48 чана, той ги има от неговия дядо. Трябва да са вече на триста години, може и повече. Едно време дядо ми и много други са водели всяка година овцете си на паша към Бяло море. Носели са да ядат шкембе чорба в големи кожени толуми. От него знам, че на Гергьоведен най-първо се лъскат чановете, после се слагат на овците. Като звъннат: "Лумба-думба-лумба - сякаш говориш с Бога. Открай време е казано, че първото агне, родено през годината, е за свети Георги и се коли на Гергьовден. Както първото яйце се боядисва червено и е дар за Църквата", обяснява овчарят и подкарва стадото си. Край кукленския манастир "Св. Козма и Дамян" хората още търсят изцеление при Аязмото, което преди хилядолетия е било свещеният извор край светилището на тракийските жреци-беси, уверяват изследователи краеведи. Водата му и тогава се е смятала за лек срещу психически разстройства, както и сега. Древните тракийци, между другото, са едни от първите, приели християнството, след като получили Евангелието (Благата вест) направо от апостолите При тях идва самият апостол Павел, който само двадесетина години след разпването на Исус - около 52 г. сл. Хр. проповядва в гр. Филипи, недалеч от днешния гръцки Кавала. Там създава първата тракийска християнска община. Към нея е отправено прочутото послание на апостол Павел "Към филистимяните". От записките на епископа на Нола Павлин пък се знае, че масовото покръстване на траките в Родопа става около 396 година. Той пише поема за Никита Ремесиански, където казва: "Нали бесите, ако и земята, и душата им да са сурови, са станали сега по твое напътствие кротки овце, които се струпват в кошарата на мира! Нали златото, заради което претърсваха с ръце земята, сега го получават с душата си от небето." Вероятно точно кастата на тракийските жреци на бесите, която се е обособила в самостоятелна племенна общност, е първата, смесила празниците Великден и Гергьовден със старите си обичаи и ритуали. Светослав ПИНТЕВ Снимки Авторът

 
Категория: Новини
Прочетен: 840 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 18.08.2014 22:44

Продължава да се говори, че при Мишкова нива, в горите тилилейски, на метри от границата, непрекъснато се случват загадъчни и необясними явления, че Бастет чака и зове откривателите на тялото й. Други казват, че има проклятие, което го пази.
Местните хора разказват, не много охотно, за организираната от Людмила Живкова експедиция в Странджа, която сама по себе си ражда купчина митове и легенди, включително и с помощта на медиите. А историята си я бива, спор няма. Самият факт, че през 80-те тогавашната председателка на Комитета по култура, дъщерята на Тодор Живков, неофициалната социалистическа принцеса Людмила Живкова, лично изпраща хора там, а след смъртта й те са жестоко наказани, е основа за развихряне на народното творчество. Още повече че в основата на всичко е едно видение на Ванга. Факти за експедицията липсват, защото документацията й тайнствено изчезва. В което не трябва да търсим мистика обаче, по-скоро дългата ръка на иманярската мафия, която във всички времена има пряк контакт с държавните върхове на България. Какво се случва преди повече от три десетилетия? В първите месеци на 1981 г. прочутият в Странджа планина иманяр Мустафа занася карта от ярешка кожа, изпъстрена с чудновати знаци, при близки роднини на Ванга с молба пророчицата да я разчете. Иска да я покаже и на по-високо място, защото тайната според него е от държавно значение.
Така картата стига заедно с него самия до Людмила Живкова. Трябва да е бил доста речовит този Мустафа, защото разказите за местност в Странджа, която тогава е част от секретен, драконовски охраняван военен обект, но пък пази тайнствен некропол на египетската богиня-котка Бастет, и сега звучат изключително странно, да не кажем налудничаво. Не и за Людмила... Решаваща е думата на Ванга, която казва, че там наистина се крие голяма древна тайна, заровена преди векове.
Говори в транс за хора, дошли от Египет в много древни времена. Дори ги описва с подробности. Те били високи и стройни, с дълги черни коси, носели... странни маски на лицата си. "Картата сочи място, на което има гроб на жена, тя държи жезъл от непознат метал", нарежда ясновидката. До него се стигало по път, който минава покрай древен храм и светилище. Пророчицата говори и за неизвестна писменост, чиито знаци са изписани във вътрешността на каменен ковчег. Това е историята на света за 2000 години назад, че и за още толкова напред, намеква тя. Ванга продължава да говори за това пред близките си. Този саркофаг е скрит в нашите земи от хора, които са дошли чак от Египет. Вървели са с камили. Имало е роби, воини и големи началници, разказва тя, а околните я слушат в захлас. Една нощ при пълна тъмнина и при пълно мълчание ковчегът е спуснат и затрупан с много пръст, а хората, които са участвали в тая работа, до един били избити на място. Така тайната е запечатана с потоци невинна кръв, покрита с тонове пръст, за да дочака времето, когато ще бъде разкрита и разгадана. Ясновидката настоявала, че мястото е свещено, с изключително мощна енергия. Нищо не трябва да пипат там. Като никога дъщерята на Тато не послушала пророчицата Тя лично организира и изпраща тайна експедиция на Мишкова нива, начело с довереника си Кръстю Мутафчиев, да търси гробницата на Бастет, като истинската цел е маскирана под някаква обтекаема формулировка за египетската връзка на траките. Роди се дори шпионско-фантастична теория, че по време на специализацията си в Оксфорд през втората половина на 70-те години тя получава информация за гробницата на Бастет от висш шеф в британското разузнаване МИ6, който й съобщава, че станциите им за сканиране със свръхдълги вълни са засекли под връх Градище в Странджа гигантска кухина с форма на идеален куб, за която няма съмнение, че е издълбана от хора. Дали такава среща се е състояла наистина, днес е невъзможно да се докаже. Племенницата на Ванга Красимира Стоянова, която вероятно покрай този случай решава да се посвети на египтологията, разказва за преживяването си в планинската местност, която й посочва пророчицата, описвайки я най-подробно. Назовава и единствената възможна дата, на която може да се отиде там - 5 май. Била избрана заради особената подредба на небесните тела. Заръчва да следят внимателно луната. Това, което се случва, е описано в книгата на Стоянова "Ванга": "...няколко минути след това южната гладка страна на скалата, пред която стояхме, светна някак отвътре като екран на телевизор и сред планинската тъмнина тя се открои в светлосиво. И миг след това се появиха в открояващ се бял цвят... две фигури. Бяха огромни и заемаха почти цялото осветено пространство. Фигурите се виждаха толкова отчетливо и се открояваха така релефно, че имах чувството как всеки момент могат да се отлепят от стената и да тръгнат към нас... Отляво на стената на преден план в цял ръст стоеше възрастен мъж, по-скоро старец, с дълга до земята роба и дълга до раменете коса. Лявата му ръка беше отпусната по тялото, а в дясната, протегната напред, държеше някакъв предмет, нещо като топка кръгло, но не беше топка, по-скоро някакъв непознат уред. На по-заден план, но по-горе и по-вдясно, стоеше втора фигура. Не знам защо, на мен ми заприлича на фараон. Това беше млад мъж, който седеше в нещо като кресло, с прибрани един до друг и спуснати надолу крака и ръце". Експедицията започва да работи с огромен ентусиазъм. И до ден-днешен никой не казва официално какво са намерили имало ли е нещо необичайно. Само слухове, нали документацията я няма.
След смъртта на Людмила експедицията обаче е отзована и срещу членовете й веднага започва секретен съдебен процес, известен като Дело № 1 за 1982 г., наказателно дело с общ характер срещу длъжностни лица - за присвоявания и валутни престъпления. Въпреки че е добре известно и документирано - разходите се подписвани само от Людмила, делото, гледано от състав на Върховния съд на НРБ, завършва с тежки присъди. Провежда се изключително бързо, стартира на 4 март 1982 г., за да приключи след 18 дни. Ръководителят на експедицията Кръстю Мутафчиев, дотогава шеф на служба "Културно наследство" към Политбюро и ЦК на БКП, е осъден на 20 години затвор, като изтърпява ефективно 8 от тях. По-късно си отива от този свят. Книгите, които оставя, градят интересни, но недоказуеми хипотези. В "Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс" той пише, че след смъртта на богинята Бастет тялото й е пренесено до Странджа по море. Уверява, че тя е древна фараонка, която е обожествена. И че докато той е в затвора, копането продължава, този път по заповед на шефа на МВР Димитър Стоянов. Самата Ванга е имала тайнствени видения, свързани с това, че нейна майка от минал живот е била могъща египетска владетелка, която я зове, за да й разкрие съдбовни тайни... във френската столица. Пред художника Любен Диманов пророчицата казва, че в стари времена е била дъщеря на фараонка, а духът на майка й я вика да отиде в Париж, за да се срещнат. Гласът, който говори чрез прорицателката, веднъж й казал ясно: "Отиди в катедралата "Нотр Дам дьо Пари" в Париж". Трябвало да преспи там през нощта срещу 2 май, за да научи важни неща за съдбата на България и света, както и за самата себе си. Държавна сигурност не я пуска, за да не бъде отвлечена. По това време има оперативна информация, че югославските секретни служби готвят похищението й, за да я заселят в родната й Струмица и да я използват за свои цели. По-късно ясновидката се разболява и не успява да отиде в Париж, което е нейна мечта.
Светослав ПИНТЕВ

 
Категория: Новини
Прочетен: 3841 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 18.08.2014 20:14
Нямате ли чувството, че Гочоолу, Дочоолу и Данко Хаирсъзина са сред нас и вече пият кафе в Келеш Хасановото кафене, след малко ще минат на мастика. Стягат се за избори. Само дето в новия век са много по-свирепи, увълчени и безскрупулни, не като в романтичните Алекови времена.
Бай ви Ганьо вече не е забавният селяк, който скача трупешката в басейна на виенската баня с гордия вик "Булгар, булгар", нито дори онзи, който прави избори с горните трима и малко бабаитлък. Той сега е изкусен манипулатор, оплел в мрежата си цялата структура на държавата в мафиотски зависимости, още от Бай-Тошово време. Дърпа конците и се забавлява на простотията ни да го търпим, харчи парите на децата и внуците ни. Чудите ли се как изчезнаха протестиращите, както 1 млрд. от енергетиката, все едно никога не ги е имало? Ами изпълняват им се исканията ударно, от какво да са недоволни. Не тези за озаптяването на монополите, разбира се, те си ни дерат по още десет кожи, но най-важното е на път да се изпълни. Настояването за "забраната на партиите", което изглеждаше глуповато, националсоциалистическо по съдържание, откровено антидемократично по форма. Тази идея обаче взе да става мечтата на редовия българин. Накрая ще ме ядосат и лично ще събера необходимите подписи. При това без особени усилия, но се надявам да не стигаме дотам. Нищо че Исландия, която ни даваха за пример за решение на този проблем, също е пред избори, имат си партии, участват си. Даже и някакъв оркестър се включил в битката за места в парламента. Та, ако ги забраним нашите партии, трябва да ги сменяме с ромски музиканти. Пайнера това чака. С безумните си истерични действия, с кофите с помия, партиите са на път да сринат и малкото останало от доверието в тях, да се самоубият ритуално. Да направят така, че никоя от тях да не може да управлява. Нито дори всички заедно. Опиянени от ламтежите си, увлечени в опитите си да ни манипулират, те така се оляха, че са на път сами да си прережат вените. Фройд би го свързал с нагона към смъртта, а Алфред Шютц - с невъзможността им да съществуват в "социален съвместен свят". По-скоро е от чиста глупост и лакомия. Само дето удобната теза "всички са маскари" може да избие в неочаквана посока и да им отвинти главите. Нямате ли чувството, че ги направлява опитен кукловод, чиято цел е партиите наистина да изчезнат, за да си обнови куклите? Звучи абсурдно, но тяхното поведение не е ли абсурдно? Йонеско и Бекет могат да си изядат предизборните плакати без подправки, пардон, афишите, ако тръгнат да се сравняват с нашите майстори в жанра. Да дойдат да се научат на театър на абсурда. Те са покойници, де, няма как да довтасат, но така е думата. Дето викаше въпросният абсурдист Йонеско: "Светът е комичен, защото е трагичен". Особено България. Не случайно на Държавния цирк, преди да изгори, само обновяваха надписа "Еди-колко си години народна власт, еди-колко си години цирк". А щеше да е актуално и с думичката "демокрация". Ако имаше Държавен цирк, ама то пък няма. Тази функция сега изпълнява цялата ни държава. Всъщност протестиращите са си тук, пак по улиците на София се ля кръв. Само дето този път поводът беше дербито "Левски" - ЦСКА, а повечето от тях бяха в обичайното си амплоа на футболни ултраси. Победата на сините с 2:1 беше съпроводена с погроми. Бе, това да не е репетиция?
Като споменахме за покойници, пак се сетих за Маргарет Тачър. Не за това, че я погребаха за 3,6 милиона паунда по време на криза, а за думите й, които цитирах в един от предишните коментари, без да знам, че Желязната лейди си отива, а именно: "Има народи, за които ще е по-добре да бъдат управлявани от Европейската комисия. Става дума за страни, в които гласоподавателите не вярват на своите политици... Ако нямаш доверие на политическата система и политическите лидери на собствената си страна, разбира се, че ще приемеш управление от чужденци." Все едно за нас е казано. Натам отиват работите, ако нашите политици станат още малко по-отвратителни на отвратените. Ама много малко им остава, наистина. Може да ни е мъчно да се откажем от суверенитета си, доколкото изобщо съществува, но поне ще имаме някакъв шанс да излезем от омагьосания кръг. Че ние 16-а република на СССР щяхме да си гласуваме за една бройка, това ли няма... И сега сме си в ЕС, само ще подменят нашите тюфлеци с вносни, които не може да не са по-качествени. Ама отгоре до долу, че и с магистратите барабар, мислят все повече хора. Хем Волен ще има пълно право да се бори с колониализма и световния империализъм. Днес едни негови хора ме напълниха с листовки с неповторимия му лик и предложение за такава схватка. Сидеров срещу колониализма. Рунд първи. Правят се опити в тази насока, де, не е да не се стараят Великите сили. Включително и държавата с най-солиден опит в това отношение.
Посланикът на Великобритания в страната ни Джонатан Алън изнесе открита лекция, организирана от Атлантическия клуб, на тема "Да бъда оптимист или песимист за България". Той разгледа под лупа всеобщия песимизъм в родината относно бъдещето на страната ни, който според него е характерен за огромната част от българските граждани. Признавам си, че съм сред заклеймените. Лекцията обаче ме обнадежди, което също е резултат от абсурдна странност на човешкия мозък да се хваща за сламката. Доколкото изобщо е уместно да кажем, че мозъкът се хваща за нещо. Може би защото за първи път усетих в думите на някой важен човек истинска загриженост за страната ни. Та разправя Негово превъзходителство: "Положителното мнение за България, което споделям със своите сънародници, май невинаги се споделя от самите българи. Този ключов елемент от психиката на българина може да се характеризира като отрицателно отношение към положението в България и като цинизъм спрямо начина, по който нещата стават в страната, съчетан с пламенен идеализъм към живота навсякъде другаде..." Посланик Алън каза също, че в съдебната система все още може да се очаква подобрение в работата на Върховния съдебен съвет, "особено след последните тревожни съобщения, според които съдилищата забраняват независимите проверки на разпределението на делата".
Посъветва ни да забравим думите "малка държава", защото по население България е 16-а по големина в Европейския съюз. Тя разполага със същия брой европейски гласоподаватели като Австрия и Швеция. А те отивали на преговори в рамките на ЕС с очакването да постигнат онова, което искат, не като малка държава. Създавали съюзите си на ранен етап и били тактически гъвкави, за да могат да си осигурят максимален брой привърженици за договореностите, които са си набелязали. Посъветва ни също да поставим България в центъра на картата, да осъзнаем геостратегическия потенциал на нашата страна, свързана чрез Балканите с Централна и Източна Европа; с великата европейска артерия - Дунав; нагоре през Румъния и Украйна, та чак до Русия; през Турция и по море до Централна Азия и Близкия изток; на юг и на запад - с Гърция, Италия и Западните Балкани. "България може да се схваща или като периферна на всичко държава, или като държава - център на всичко: разликата е точно толкова психическо състояние, колкото и географска реалност", твърди посланикът. Факт. Лекцията е дълга и пълна с интересни, смислени и напълно осъществими идеи за икономическото развитие на България. Все неща, които очаквахме да прочетем в програмите на нашите партии.
Светослав Пинтев
Седмичен Труд
април,2013
PS Ама и сега е същото.

Категория: Новини
Прочетен: 809 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 11.09.2014 16:46

Откъсът от предполагаемото "Евангелие на жената на Исус", както го нарекоха, не е фалшификат. Това установиха изследванията на откритото преди две години парченце папирус, оцеляла частица от по-голям текст, на което е записано как Спасителят сам е казал, че има съпруга А също, че жена е достойна да бъде негов ученик. Късчето, което е по-малко от стандартна визитна картичка, беше подложено на химически и всякакви други анализи в лабораториите на някои от най-престижните университети в света. След дългите изследвания всички учени са категорични, че не се касае за съвременен фалшификат. Фрагментът, съдържащ осем реда, изписани с черно мастило на коптски, езика на първите християни, предизвика яростни дискусии в научната общност след като съществуването му беше оповестено публично. Още повече че неговият собственик не пожела да разкрие името си публично. По-рано неизвестен на учените, папирусът попада съвсем случайно в изследователката на ранното християнство от Харвардския богословски университет проф. Карън Кинг през декември 2011 г. Анонимният частен колекционер я помолил да му преведе текста, с който се сдобил през 1997 г., купувайки го от предишния му собственик в Германия. Получил го с придружително писмо, писано през 80-те години от професор Герхарт Фехт, вече покоен египтолог от Свободния университет в Берлин. Там ученият допуска, че фрагментът може да е важно свидетелство за възможната женитба на Исус. Ябълката на раздора станаха двете изречения, по-точно запазените части от тях, които могат да обърнат наопаки християнските догми, а също и представите за личността и учението на Исус Христос. Първото гласи: "И Исус им каза: "Моята жена..." Второто: "Тя ще може да бъде мой ученик". Преди две години тези няколко думи разтърсиха историците, а и целия християнски свят. Църквата естествено изрева, че става въпрос за фалшификат. Намериха се обаче специалисти, които обявиха, че съдейки по използвания диалект, папирусът е открит в южните райони на Египет, написан е през IV век, а праобразът му вероятно е бил на гръцки и се е появил поне два века по-рано. Учените се разделиха на две, едните подкрепиха мнението за фалшификация, други твърдяха, че става въпрос за автентично свидетелство. Лаиците се зарадваха, че е открито загубеното евангелие на Христовата невеста Част от изследователите допускаха, че наистина е използван древен папирус, какъвто може да се намери сравнително лесно на пазара на антики, но текстът е нанесен в ново време, т.е. става въпрос за откровен опит за измама. Сега изследванията доказаха по категоричен начин, че посланието е написано между IV и VIII век. Както споменахме, текстът е открит за науката и преведен от Карън Кинг, първата жена, удостоена с най-старата и престижна титлата в САЩ - професор по богословие на Харвардския университет. Което не попречи тя да бъде почти разкъсана, след като съобщи за папируса и превода му по време на Международния конгрес по коптология в Рим, който на всичко отгоре се провеждаше под егидата на Ватикана. Сами се сещате, че Светият престол не изпадна във възторг от артефакта, а целият клир се изправи на нокти от думите "моята жена", сложени в устата на Исус. Та те противоречат на проповядваните 2000 години догми на Църквата. "Вече е извън всякакво съмнение, че думата "жена" е употребена в смисъл на съпруга", смята сега доктор Кинг. Към днешна дата тя се изказва доста предпазливо, бягайки от въпроса дали подобни думи не са били изхвърлени от каноничните евангелия, за да паснат на наложените от хора църковни догми. "Това не е доказателство, че Исус е имал жена, нито, че е имал ученици-жени. Доказателство е единствено, че първите християни усилено са дискутирали въпросите на ергенството, брака, правилата за последователите", коментира историчката. Преди две години тя говореше доста по-смело. Тогава проф. Кинг каза в интервю за "Смитсониан Магазин", че фрагментът хвърля съмнения върху "цялото твърдение на католиците, че условието за сексуално въздържание на свещениците се базира на безбрачието на Исус. То показва, че е имало ранни християни, за които бракът е бил имитация на съзидателността на Господ и е духовно благоприличен". Професорката сега триумфира, но има основание да е предпазлива. През последните две години беше подложена на съвременен научен вариант на съда на Линч. След оповестяването на текста от папируса едва не я обвиниха в изготвянето на модерна фалшификация, родена от прехласване по романа на Дан Браун "Шифърът на Леонардо" където се прокарва тезата, че Христос е бил женен за Мария Магдалена. Хитовият американски автор действително е пресолил манджата и натаманил доста неща в стремежа си да сглоби интересна книга, но въпросите около Исусовата спътница остават. Още повече че тя има централно място и в четирите канонични Евангелия. Тя е тази, която присъства на Разпятието, и е първата, на която се явява възкръсналият Исус, тя е Свидетелката, с главно С, тя е Избраницата. Въпреки това Църквата набеждава Мария Магдалена за блудница, сиреч проститутка. Твърдение, родено през ранното Средновековие, нещо, за което никой от евангелистите дори не намеква. И какво от това? То шества почти две хилядолетия. Нейният образ е смесван с този на безименната грешница от Евангелието на Лука и с Мария, сестрата на Марта и Лазар. И двете са жени, които се прекланят пред божествеността на Христа, затова измиват и подсушават с косите си краката Му. Трите са обединени в едно, за по-лесно. Всичко тръгва от VI век, когато папа Григорий Велики в една проповед произволно допуска, че в евангелията не става въпрос за три различни жени, а за една и това е Мария Магдалена. От което следва, че тя е спасената от пребиване с камъни проститутка. Чак през 1969 г. Светият престол обявява, че Мария не е каещата се блудница от Евангелието на Лука. Едно доста закъсняло обяснение. За несправедливата й слава може би е допринесло и родното й място, на което дължи прозвището си. Става въпрос за град Магдала, разположен на 200 км северно от Йерусалим. Известен е древен еврейски текст, наречен "Оплакването на рави", в който се казва, че Бог го е разрушил заради разврата, който царял в него. Като нищо това може да се е видяло достатъчна причина на тези, които не я харесват, да я обявят за пропаднала жена. С това може да се обясни завистта на някои от първите християни заради ключовата й роля в обкръжението на Учителя. Тази версия като че ли се потвърждава от откритите през 1945 г. в Наг Хамди, Южен Египет, папируси, също написани на коптски език, повечето от които съдържат неканоничните евангелия, приписвани на ученици на Исус, които подробно свидетелстват за непознати досега страни от живота Му, липсващи в окастрените от Църквата канонични текстове. Писанията от Наг Хамди дават представа и за вярванията в общностите на първите християни. Сред папирусите са Евангелие от Филип, Евангелие от Тома, Деяния на Петър. В тях образът на Учителя изглежда по-жизнен, плътен и истинен, а на Мария Магдалена е отредена централна роля. Особено в Евангелие от Филип, който отива много по-далеч. В текста се казва, че Исус имал навика често да целува Мария Магдалена. Учениците дори го попитали: "Защо я любиш повече от нас?" Интересно е, че на науката вече е известно едно евангелие, което претендира да е на Мария Магдалена, но там думите от новооткрития папирус не се срещат. Гледната точка обаче май си е точно нейната. През 1896 г. германският учен д-р Карл Райнхард попада на пазара в Кайро на древен папирус, датиран към II век, гъсто изписан на коптски език, подвързан с кожа. В края на текста имало надпис: "Евангелие от Мария". Там "блудницата" е обявена за един от апостолите, нещо повече - тя е провъзгласена за Апостол на Апостолите, единствената посветена от Исус в тайната на издигането на душата над четирите власти. В този текст са намерили отражение споровете и първите доктринални сблъсъци сред учениците, след като Исус вече го няма между тях. Петър ревнува Исус от Мария и след Възнесението Му. Той директно я обвинява, че си е измислила появата му, а тя се разплаква. Защитава я Андрей Първозвани, който след векове става покровител на Православната църква. Всичко това май обяснява защо наследниците на трона и пръстена на свети Петър, властващи в католическия свят, някога са обявили Мария Магдалена за проститутка, а и днес не обичат да се говори много за нея.
Светослав ПИНТЕВ

Категория: Новини
Прочетен: 1989 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 16.08.2014 10:17

Il debito delle Amministrazioni pubbliche è salito a giugno di 2 miliardi di euro, raggiungendo un nuovo massimo storico a 2.168,4 miliardi, scrive ANSA. Lo comunica Bankitalia, secondo la quale nei primi sei mesi il debito pubblico è aumentato di 99,1 miliardi, riflettendo il fabbisogno della P.a (36,2 mld) e l'aumento delle disponibilità liquide del Tesoro (67,6 mld). L'emissione di titoli sopra la pari, l'apprezzamento dell'euro e la rivalutazione dei BTPi hanno contenuto l'aumento per 4,8 miliardi.

In sei mesi entrate -0,7% a 188,1 miliardi
Le entrate tributarie contabilizzate nel bilancio dello Stato sono state pari in giugno a 42,7 miliardi, in diminuzione del 7,7% (3,5 miliardi) rispetto allo stesso mese del 2013. Nei primi sei mesi dell'anno le entrate sono diminuite dello 0,7% (1,3 miliardi) a 188,1 miliardi.

Nell'Europa dei 18 cala la produzione industriale
Nuovo calo della produzione industriale Ue-18, scesa dello 0,3% a giugno su maggio. Giù dello 0,1% nell'Ue-28. Sull'anno e' stabile in Ue-18 ed è cresciuta (0,7%) in Ue-28. A maggio era calata dell'1,1% nelle 2 zone. Così Eurostat. L'Italia in controtendenza, cresce dello 0,9%, dopo -1,2% di maggio, 0,5% di aprile, e 0,4% sull'anno.

Категория: Новини
Прочетен: 483 Коментари: 0 Гласове: 1
<<  <  4 5 6 7 8 9 10 11 12  >  >>
Търсене

Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031