Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Текстове на журналиста Светослав Пинтев.
Автор: pintev Категория: Новини
Прочетен: 401355 Постинги: 291 Коментари: 139
Постинги в блога от 20.11.2020 г.

image                                                                                                                                                  На снимката е Ралица, снахата на Милко Балев, за красота в иначе грозната история.  



Светослав Пинтев



  Македонският президент обяви, че България е в матрицата на Тодор Живков, което не е лъжа, въпреки че той  го каза, гарнирано с опашата лъжа.
Това ме върна към 10 ноември 1989 г, с известно закъснение. По-точно към текст, писан през 2013 г. Ето част от него. Не сме мръднали , нали?




 Пак системата не работи, пак сме разделени, пак се мразим, пак   някой ни е измамил, отнесъл е парите, пак сме прецакани като нация. Единственото, за което не се разбираме е - кой направи това?

Торбалан от приказките ли чертае грешните ни пътища, водещи все към пропастта, в неговите чували ли потъва имането ни. Или сме виновни вкупом?  През тази година ще трябва да наваксаме всичко, което проспахме и не посмяхме да направим. За да не се налага да признаем, че сме се провалили като нация, всеки един също, че обществото ни е стара кутия от консерва, запокитена на дъното на блато, от което само барон Мюнхаузен излиза, дърпайки се за косите. Понякога стават чудеса, може и да успеем да вкараме решителния гол в последната минута, да изкрещим, че

Господ е все пак българин


  Нали отчаяният добива свръхчовешки сили, когато е притиснат в ъгъла, когато няма какво да губи...И става един разярен Дан Колов, който  триумфира, само миг след като е бил повален.. Тъмен и непредвидим балкански субект, какво да го правиш.  А ние сме притиснати пред онези, пред които на никаква цена не искаме и нямаме право да се предаваме - пред хлапетата си. Те гледат с широко отворени очи. Като пораснат ще си помнят как сме спасили или опропастили страната им, защото тя не е вече наша, а е тяхна. Поне би трябвало..
Което ме върна към онзи 10 ноември, 1989 г.
Най-обикновен ден си беше, а аз студент новобранец в СУ. Късно вечерта отивах към някакво гадже. Хабер си нямах, че този ден е вододелът на две системи,  който ще раздели живота на всички ни на две парчета. Ролята на ангел изигра  някакъв много пиян гражданин, който долетя с танцова стъпка на ъгъла на  „Раковски” и „Патриарх Евтимий”, стиснал бутилка гроздова под мишница. Той радостно  ме информира, че Тодор Живков е паднал, вече не е Генерален секретар на ЦК на БКП. Това означаваше, че не е нищо, въпреки че си оставаше държавен глава. Или обратното...
 
Пияният ангел предложи да се почерпим по този повод
и ми бутна грозданката под носа. Май отпих голяма глътка, за да се осъзная... Помислих, че приказките извират от спиртосания му мозък, че се шегува, търси компания по нестандартен начин, който може бързичко да го отведе в съвсем близкото Районно на народната милиция. После новината се потвърди. Забравих , че бях тръгнал на гости на гадже, забравих всичко. Новината я казаха и по телевизията, не помня дали беше същия ден.

Другарят Живков бил изпратен на заслужен отдих с благодарности

Типичният новоговор на социализма, но какво се криеше зад това, никой не можеше да ни каже. Във всеки случай няколко дена вестниците мълчаха. Народното събрание тогава се събираше по за няколко дни в годината, а се наложи да проведат сесия. Спомените ситуират всичко в дните след 10 ноември, но не е така, мина време докато се организират и официално решат да освободят Тодор Живков и като председател на Държавния съвет. Сесията на Народното събрание не беше на 11 ноември, както твърдят много хора, според някои се е провела на 14-15 ноември. Оказа се, че точната дата е 28 ноември. В двора на Университета този ден беше пълно с народ. От караваната-кафене гърмеше радио, студентите коментираха, чуваха се викове и възклицания,  на моменти обаче млъкваха и слушаха със смесица от възторг и ужас една реч, каквато никой не беше произнасял публично, поне от 35-40 години. Високоговорителят караше да кънтят със страшна сила

словесните изстрели на легендарния партизански командир Славчо Трънски


Помня приблизително частта, посветена на резиденциите на Тато, но извадих точните му думи. А те бяха наистина нечувани, особено за партизански командир:

„Едно време цар Фердинанд, а сетне и синът му Борис са имали всичко на всичко 4 резиденции- Варна, Кричим, Боровец и Евксиноград. А колко има нашият цар, когото сме направили герой на България и на социалистическия труд, и от скромност, видите ли, не пожела да му се присвои и трето геройско звание. Сега Тодор Живков има не по-малко от 30 резиденции и ненапразно хората се шегуват, че по резиденции на глава от населението България е на първо място.”  От речта на Славчо Трънски научих, че при цар Борис резиденция "Евксиноград" е отворена за посещения, докато при Тато е станала непристъпна. Освен това Първия наричал командира на бригада „Чавдар”, а после министър на отбраната армейски генерал Добри Джуров въшкар пред целия команден състав на БНА... Това, че страната ни е била много близо до „обстоятелството да стане наследствена социалистическа република”, знаехме. Към това Тодор Живков се стремял с все сили, а два месеца преди ноември разбутал отдел в ЦК, „за да направи от него три, единият от които за неговия Владко.”
  Една сутрин София осъмна с разлепени по стените списъци на хората, откраднали народните милиони, които вложили в швейцарски банки, начело с Тодор Живков, разбира, се. Пълна партенка, както казваха в казармата, но свърши работата, вниманието ни беше отклонено.  Живков вече беше изкупителната жертва, параван, зад който започнаха наистина да се изнасят милиарди, а те от името на разни чужди фирми после се наливаха основите на новата държава. Много калпави впрочем. В книгата „Особено мнение” Георги Тамбуев изнася резултатите от  журналистическото си разследване, където описва на какъв принцип и от кого са раздавани пари за строежа на капитализма. И какво от това? 
  Големият митинг на 14 декември 1989 г. също се оказа менте
От едно интервю на Анжел Вагенщайн научих, че идеята за него дал  Маркус Волф, страховитият шеф на източногерманската тайна полиция ЩАЗИ...  По почти същото време в ГДР хората нахлуха в сградите на същата тази ЩАЗИ, за да спасят архивите й  от унищожение... И нещата ни тръгнаха накриво... 
Категория: Политика
Прочетен: 221 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 20.11.2020 23:54
 Президентът на С. Македония Стево Пандеровски в интервю за местната  ТВ 24 заяви:
„ Основоположник на позицията, че не съществува македонски народ и македонски език е Тодор Живков. Това на практика означава, че съвременната българска политика, правителството и опозицията са еднакви и не са излезли от матрицата на живковизма и на тяхната комунистическа историография“ , смята той.

Второто си е така, но първото е тежка глупост. 

Той каза също, че  не очаква през следващите седмици да бъде постигнат договор с България, за да се деблокира пътят на страната към ЕС.
image
„Тъй като ме питате за Радев, ще отговоря: Президентът Радев не се различава от премиера Бойко Борисов, от Екатерина Захариева, от Каракачанов. Става дума единствено за собствен стил на изразяване. Но основните позиции, основните тези на българската политика спрямо нас или спрямо онова, което историците наричат македонски въпрос, е идентично през последните 70 години", обясни държавният глава нса "братята". 
Категория: Новини
Прочетен: 189 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 20.11.2020 22:22
Търсене

Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2020  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30