Ще се намери ли българин, където и да е захвърлен по света, да не помни  песента „Една българска роза“, да не свързва красивото и уханно цвете с родината ни. Какво сме ние без него?  То от древни времена е било божествен символ на тези земи.

            Бащата на историята Херодот пише, че в Тракия растат "рози, всяка от които имала по шестдесет листа, и по ухание превъзхождали всички други видове". Тази слава на земите ни не е изчезнала през вековете, макар и и да се е носела славата на други видове, но за това ще говорим след малко. Първо дъ погледнем към днешния ден.

        Големи са шансовете Празникът на розата в Казанлък да бъде включен в списъка на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Наскоро ви разказахме, че чипровските килими са вече в този престижен клуб, защо не и този фест.

       Дано, но това не е най-важното, важното е ние да положим усилия да съхраним това производство, с което страната ни е известно по света. То е и нашата естествена емблема, красивото и уханно лицето на страната ни.  Между другото, след 35 години една голяма небрежност ще бъде поправена..  Музеят на розата, който бе експониран в мазе, ще има вече своята сграда, Слава Богу. И напъпи надеждата, че това нашенско производство ще оцелее, ще възвърне предишната си слава.

                    В България са концентрирани две трети от световното производство на розово масло.
Дано да се сетят и да  поръчат да се изработи красива роза, която да стане символ на България. Рекламният знак, който се появи покрай влизането ни в ЕС, напомнящ силно домашна баница, съвсем не е това, което ни трябва. Нека накратко да си припомним защо България е страна на розите и трябва да остане такава во веки веков .

            Историята на това цвете като символ се корени в най-дълбоката древност. Казанлъшката маслодайна роза, която е причината да сме наричани страната на розите, е сорт, произлизащ най-вероятно от Централна Азия - Персия, по-точно от областта Балхара, същата, която много учени сочат като прародината на българите. И не е невъзможно да се окаже, че точно тази прочута роза е вървяла заедно с  конницата им, въпреки мненията, че е пренесена по нашите земи през Османската епоха от Сирия.

            С други сортове прекрасни рози земите ни са ненадминати от дълбока древност. Розата е емблемата на днешните наши земи още в най-далечни времена. И, което е най-интересно, свързвали го и тогава пак с местенцето, което ние наричаме Долината на розите, Казанлъшката долина, а напоследък и Долината на тракийските царе - заради гробниците, открити там. През V-IV век преди Христа тракийският град Севтополис, кръстен на името на цар Севт I, става столица на Одриската държава.

            За неговата някогашна слава и великолепие говорят досега намерените 12 гробници на владетели, като започнем от Казанлъшката и стигнем до тази в могилата Голяма Косматка, където Георги Китов откри посмъртната златна маска, обявена за маската на владетеля Терес. И при древните траки розата е символ на долината, като най-вероятно е един от атрибутите на култа към  Дионис. Неговите празненства, които в Древния Рим по-късно се наричали вакханалии, в Тракия носели името розалии. За символичното значение на розата свидетелстват тракийските монети, на които е изобразена, като най-ранната е от IV век преди Христа. Това е времето, в което властва одриският цар Аматок (389-356 г. пр.н.е.), контролирал териториите около горното и средното течение на Марица и Тунджа. Неговите монети са най-старото засвидетелствано изображение на роза. В горната им част има разцъфнал цвят, а под него двойната тракийска брадва (лабрис).  Херодот разказва за приказните градини на тракийските владетели, в които са отглеждани. Споменава, че според траките самият Дионис и неговата свита в древни времена обичали да се разхождат из тях. Римският писател Плиний Млади описва в трактат 20 сорта рози, а един от тях нарича Тракийска. За траките тя е символ на по-доброто, божествено битие на човека, своеобразно огледало на красотата във Вечността. Свързват я и с възкресението, идея, която по-късно християнството поема и развива. Има сведения, че в представата на траките Родопа е "Пеещата роза" От най-древни времена се знаело, че с песента си планината възхвалява Великата Богиня майка, най-старото и могъщо божество, почитано още от палеолита, чийто символ е цветето. Изследователи твърдят, че "Родо" е тракийският корен на името "роза", а "опо" е означавало пея.

 Заговорник ли е бившият руски премиер и лидер на управляващата "Единн Русия" Дмитрий Медведев!?  Подкрепя ли Навални! Изумително

  Разследващият сайт Bellingcat доказа, че отровителите на Алексей Навални, офицери от ФСБ, са опитали два пъти да отровят Владимир Кара Мурза, дясната ръка на разстреляния пред Кремъл преди 6 години бивш руски вицепремиер Борис Немцов. Това заяви ръководителят на разследването Христо Грозев пред „Ехото на Москва“.

Екипът му и този път е свърщил чудесна работа. 
Той описва етапите на разследването. Опитите са през 2015 и 2017 г. 
Странното е, че и САЩ са засекретили изследванията на опозиционера след посещение там на директора на ФСБ Александър Бортников.  Вероятно става въпрос за  договорка между службите на САЩ и Русия, което би било огромен скандал. 
 Днес Кара Мурза, който ръководи Фонда „Борис Немцов“ се е обадил нa най-високопоставения офицер от отровителите, но той е затворил телефона, чувайки името му.   

 

„Осъден съм по волята на човека, който се крие в бункера. Обидих го, защото оживях, когато се опитаха да ме убият по негова заповед. ….И с това, че доказах- именно Путин е осъществил това покушение чрез ФСБ. Този факт побърква това малко крадливо човече“, заяви пред съда опозиционният лидер Алексей Навални.

Той по същество произнесе присъдата за Путин:

"Ще остане в историята като отровител".

„Той няма никакъв висок рейтинг, никаква огромна поддръжка“, категоричен бе Навални.

Путин е пътник, ако някой не е разбрал.

 Симоновският съд в Москва замени условната присъда на Алексей Навални от 3,5 години по делото „Ив Роше”,

по което е оправдан от Европейския съд по правата на човека ,

а Русия му е изплатила обезщетение. Путин така се подигра със собственото си правосъдие.  Но той е осъден…

“Това се случва, когато беззаконието и произволът са същността на политическата система. Но по-лошо – когато беззаконието и произволът са облечени в прокурорска и съдийска мантия. Дълг на всеки честен човек е да не се подчинява на това”, заяви още опозиционният лидер.

Както писах във Faktor.bg: А Навални със сигурност е готов да отиде и в Сибир, ако от там може да каже като заточените декябристи, отговорили на Пушкин също със стих:

  Не пропадет наш скорбный труд

Из искры возгорится пламя, –

И просвещенный наш народ

сберется под святое знамя.

Мечи скуем мы из цепей –

И пламя вновь зажжем свободы,

Она нагрянет на царей,

И радостно вздохнут народы!

 Една вековна мечта на просветена Русия, лелеяна стотици години, която може и да се сбъдне - след година-две. Или  още утре?