Сбъдва ли се прогнозите за събитие-бомба?

Книгата на проф. Никълъс Бойл от Кеймбриджкия университет. „2014 – как да оцелеем при следващата световна криза” предизвика насмешка, когато се появи на пазара преди четири години, но към днешна дата точните прогнози в нея смразяват кръвта на все повече хора.
Ето че 2014 г. се оказа точно това, което той предричаше, на пръв поглед без да има някакви солидни основания. Като тук все пак не говорим за предсказания от рода на тези на руския ясновидец и астролог Павел Глоба, нито за претоплените фалшиви предсказания на Ванга, които също сме коментирали....Става въпрос за анализ направен от учен, въпреки че той не е нито полигтолог, нито е специалист по геополитиката. Направихме една справка и се оказа, че е професор по немски език и литература в Кеймбридж. Въпреки това дотук позна на 100%.
Той твърдеше уверено още преди няколко години, че събитие от голям мащаб ще определи целия ход на XXI век

Наистина, никой не може да отрече, че проф. Бойл позна. Кризата в международните отношения заради събитията в Украйна безспорно е събитие от много голям мащаб, променило рязко облика на планетата, само в рамките на няколко месеца. То постави отпечатъка си върху целия свят за поне 10 години напред. Според анализите на професора обаче изобщо не става въпрос за някакво мижаво десетилетие, а за цялото едно столетие. Дали е познал и този път?
В конструкцията му 2014 г. е определяща, защото ходът на предишните пет столетия също е бил предопределян от събития, случили се в средата на второто им десетилетие...Често в година завършваща на 14, но не само.
Бойл обоснова теорията си това, че всеки век има своите ярки знаци, предсказващи цялата му същност, като обясни, че те се появяват до 20-ата му година. Едно умозаключение, което няма ясен отговор на въпроса „защо се случва така“ , един вид екзистенциална аксиома. Факт е обаче, че историческата хроника потвърждава изводите на професора.
„Природата на даден век става много явна през това второ десетилетие, така че защо нашето да е по-различно? Отчасти времето има общо с начина, по който разделяме разбирането си за човешката природа и човешката история. Ако векът ще има някакви отличителни черти, те ще станат ясни до 20-та му година, същото важи и за хората. Друг фактор е смяната на поколенията", пише проф. Бойл. Той предвиди преди години, че ни чака външнополитическа криза между могъщи държави и тя може да е начало на страшен срив в международните отношения. Ако бъде преодоляна, било напълно възможно да се стигне до начало на нова ера на сътрудничеството между нациите и осигуряването на стабилност за света. Проф. Бойл надълго и нашироко обяснява, че през последните 500 години в началото на всеки век е имало
«Голямо събитие».

Но не става въпрос само за XX век. Примери има за почти всяко от последните 5-6 столетия. Така например през 1517 г Мартин Лутер заковава своите тезиси на вратата на църквата във Витенберг, с което поставя началото на Реформацията и възхода на протестантството. Един век по-късно, през 1618 г. започва 30-годишната война и десетилетията на религиозни конфликти в Западна Европа, които завършват с установяването на Хановерската династия в Англия през 1715 г.
Виенският конгрес, който се провежда през 1815 г., за да преразпредели света след поражението на Наполеон, пък донася век на относителна стабилност в Европа. Примери могат да се дадат и със старата история на България, ала и тук сме бамбашка. При нас събитията обикновено се случват още през първото десетилетие на века. Ето само два примера, въпреки че има повече: Цар Калоян разбива латинските рицари при Одрин през 1205 г... През почти цялото столетие България налага хегемонията си на политическата сцена и става една от най-могъщите държави на Европа... Четирнадесети век обаче тръгва зле за страната ни още от първата си година. На престола в Търново вече се е възцарила татарският вожд Чака, нахлул с войските си след като е разбит от съплеменника си Токту.. Подкрепя го шуреят му българският болярин Теодор Светослав, който по-късно го убива и слага на главата си българската корона, но злото вече е започнало да пуска своите корени. В края на века османските турци покоряват България за пет дълги и страшни века.
Според Бойл през настоящия век САЩ ще имат решаваща роля в този процес, те или ще ни осъдят света на век на невиждано насилие и бедност, или ще ни доведат в крайна сметка в нова ера на глобално сътрудничество. Той обаче прави една странна уговорка, че мирната алтернатива е възможната, ако светът осъзнае, че ерата на националните държави е отминала и въведе ефективна световна система за управление. Нещо, което на мнозина намирисва на конспирация за нов световен ред. Бойл намира в идеята за световно управление подходящ начин за с «борбата срещу климатичните промени». Твърди, че мир и сигурност може да има след «въвеждане на ефективна система на глобално правителство», която да замени националните държави. А това също звучи страшно, та то е дежурната аргументация на кандидатите за световно господство.

Поканен от швейцарските си гвардейци да гледа заедно с тях в казармата им осминафиналния мач от Световното първенство по футбол Аржентина - Швейцария, папата, който е аржентинец от италиански произход, отговорил, че за нещастие не е възможно. "Това ще бъде война", засмял се Светият отец. При откриването папата благослови Мондиала и пожела той да се проведе в дух на братство и солидарност между народите. Очевидно обаче националността и тръпката при сблъсъка на зеления терен си казват думата дори при най-високопоставените духовници.


VII.2014 г. СЕДМИЧЕН ТРУД

Светослав Пинтев, Седмичен "Труд"

Това захвърлено в Странджа село е обиталище на чудновати и богати душевно хора, които живеят с единия крак в съвременността, с другия в традицията То е единственото, съхранило автентичното ритуално ходене по огън в нашите земи. Само защото през 90-те години на миналия век последната истинска нестинарка баба Злата успява преди смъртта си да предаде много от тайните на по-младите жени от селото, а те по-късно възстановяват ритуала, практикуван от хилядолетия. Иначе традицията вече щеше да е в небитието. Както е загинала в близките села Кости и Граматиково, където е запазена чак до 1948 г, но после се загубва. Автентичният обичай в Българи се възстановява изцяло по разказите на баба Злата. И хората от селото откриват в него частица от себе си, защото винаги са били носители на светогледа, характерен за нестинарите, дори когато не са го съзнавали. Тук и до днес гадаят по формата и цвета на облаците, дори младите носят в душите си едно мистично и митологично зрънце, което ние, останалите българи, вече отдавна сме загубили. "В нестинарските села имат една особена нагласа да гадаят, да наблюдават и тълкуват знаците от природата. Можеш да ги различиш, че са от този край, където и по света да отидат да живеят, каквото и да работят. Познавал съм ги в бармана, във всеки от този край, когото срещна някъде", разказва етнографът Стоян Райчевски, бивш председател на Комисията по култура към НС, който от млад изучава нестинарството, а дълги години е работил като уредник в музеите на Бургас, Созопол и Малко Търново.


Светослав ПИНТЕВ

Темата е повдигната още през Възраждането
За българския произход на евангелието пишат украинският историк Юрий Венелин, прочутият ни възрожденец Васил Априлов, а по-късно и писателят Стилиян Чилингиров. През 2005 г., през понтификата на папа Йоан Павел II, Ватикана ни подари дигитално копие на въпросното Реймско евангелие с изключително високо качество. Тогава авторитетният историк проф. Георги Бакалов подчерта, че първата част на евангелието е на старобългарски, а изключителните илюстрации са характерни за православието, но мина време и този факт се замъгли в масовото съзнание. В научните среди по въпроса спор няма, не може и да има. Тогава проф. Георги Бакалов каза пред радио България: "Въпрос на добра воля е било този документ, написан на старобългарски, да бъде снет и проучен много преди това. Лично за мен обаче, в предоставянето му сега, когато България се очаква да стане член на ЕС, има нещо символично. Защото точно ние, българите, а не друг славянски народ, ще внесем кирилицата като официален език в ЕС... Тоест, има нещо символично, защото още в Средновековието сме изпратили на Запад подобен текст, подобно уважавано евангелие, върху което са се клели френските крале". Свещената книга е от две части, подвързани заедно, но коренно различни една от друга.
На кирилица са първите 32 страници

първия френски владетел, коленичил пред Реймското евангелие

Загадката разрешава руският император Петър Велики
Колкото и невероятно да звучи, именно Петър I разкрива тайната, без никакво усилие. През 1717 г., когато всъщност е още само московски цар, той гостува във Франция, а на 27 юни посещава Реймс. В катедралата му показват безценната книга, за да се похвалят с нея, да смаят царя, защото тя е наистина забележителна с изкусната си изработка. Подвързана е със скъпа червена кожа, инкрустирана със злато и седеф, в ъглите върху най-фин емайл изящно са изобразени четиримата евангелисти. Рисунките в нея също са изумителни. Поставяли евангелието на трона в църквата, както е в православието, защото се смятало, че така в храма присъства сам Христос. Цар Петър поема книгата с благоговение, разтваря я, усмихва се, след което започва да чете на глас един текст от първата част на ръкописа - тази на кирилица. Не ще да му е било трудно, защото в руските църкви, както по негово време, така и днес, се служи именно на старобългарски език, който е формирал и огромната част от речниковия фонд на руския. След години - на 18 юни 1726 г. - и неговият вицеканцлер посещава Реймската катедрала, за да докосне евангелието. Той дори превежда няколко страници на френски по молба на домакините. С втората част видял зор. Признал, че книгата съдържа църковни текстове, писани на славянско древно писмо, което не разбира добре. През Френската революция ценният обков е отмъкнат, но евангелието е запазено. Император Наполеон Бонапарт заповядва да го приберат в трезора на градската библиотека, в раздела за стари ръкописи, където се пази и днес под номер 255. Твърди се, че евангелието е изнесено през 1469 г. от вече падналия под турска власт Константинопол от византийския книжовник Михаил Палеокапа. Според Архиепископията на Реймс, то е дарено на катедралата от архиепископ Шарл де Лорен на Великден 1574 г., който го купил по време на участието си в Църковния събор в Тренто, Италия, заседавал между 1545 и 1563 г. Една от версиите е, че Реймското евангелие пристига във Франция още през 1051 г. заедно с принцеса Анна, дъщерята на великия княз на Киевска Рус Ярослав Мъдри, която минава под венчилото с френския крал Анри I. Тази теория обаче се позовава на редица неверни факти.
Светослав Пинтев
Продуцентът на "Междузвездни войни" Рик Маккалъм, доскорошен съдружник на Джордж Лукас, е решил да прави голямо европейско кино, включвайки в новия си проект няколко европейски държави. И ще го направи. Опита се да ангажира и България с идеята за обща мегапродукция, която да е конкурентна на американските, познайте дали стана? НФЦ не дава ни стотинка, те си имат на кого да дават. През април миналата година Рик Маккалъм беше тук, за да пробва, видяхме се, пихме вино, разказа за плановете си. Страхотен пич, пълен с идеи и способен да ги реализира. Такива у нас не вървят. Поне се докоснах до този весел, ентусиазиран и зареждащ мъж.
- Г-н Маккалъм, разкажете ни за филма, който ви доведе в България?
- Филмът е базиран на истинска история от 60-те години на миналия век, описана от Ян Новак, която е с герои две млади момчета на по 17 и 19 години, двама братя - чехи. Те бягат, а съветската армия ги гони хиляди километри. Извършват дори убийства на преследвачи, вярвайки, че ще спасят страната си от сталинизма. Целта им е да предадат тайно съобщение от чешки нелегални организации до американците в Западен Берлин. По това време всеки ден се говори по радиото в Западна Германия как янките ще освободят Чехия от руската окупация. Двете деца са преследвани от 28 000 съветски войници. Това е най-големият лов на хора в историята, или поне след войната. Прекосяват Чехия и Източна Германия, за да стигнат до Западен Берлин. Успяват, но американците не правят нищо. Заради пропагандата голяма част от чехите са мислели, че тия деца са убийци, други са ги смятали за герои. Аз, моят партньор Мартин Себек, чиято е идеята за този филм, и още двама души основахме в Чехия компания, имаща за цел не да конкурира американското кино, а по-скоро да покаже, че, ако няколко европейски държави направят копродукция за лента с провокативна тематика, то тя може да се сравнява с американските по успех. Ще се стремим филмите ни да са популярни, да привлекат хората, важно е в Европа да ги видят много зрители.
- Когато ходихте в Украйна, медиите там писаха: "Кацна главният джедай на Вселената". Как се чувствате с тази титла?
- Работата с Джордж Лукас по сагата "Междузвездни войни" продължи 25 години. Това са години, които обичам, споменът за които ме вдъхновява. Да направиш филми, гледани от над милиард зрители, е наистина велико изживяване. Затова ме радва, че ме свързват все още с джедаите и "Междузвездни войни", но вече има нови предизвикателства.
- Как стана, че точно вие бяхте продуцент на едни от най-гледаните филми за всички времена - случайност, целенасочени усилия, нещо друго? Как се работи с Лукас?
- Преди да срещна Джордж Лукас, имах силни моменти в кариерата си, както и крахове. Срещнахме се, просто сме били на една и съща страница, за наш късмет съвместната ни работа даде добри плодове. Голямо предизвикателство е обаче да работиш с него, още повече, че той е много импулсивен. Дори когато пътуваме занякъде, возим се в колата, на него му хрумват всякакви идеи. Започва да пита: "Няма ли да е добре да направим тук така, там иначе..." Той притежава могъща фантазия, която непрекъснато изригва. Всеки филм от сагата "Междузвездни войни" ни е отнемал средно около 5 години. Когато разполагаш с толкова много пари за една продукция, носиш огромна отговорност. В последния филм екипът беше 14 хиляди души... Всяка сутрин, като се качвахме в колата, Джордж Лукас започваше да предлага най-различни промени, а това малко стресира. Ето, аз съм на 35 години, а изглеждам на 65 /смее се от сърце на шегата си - б.а/.
- Защо се разделихте с Лукас?
- Пак казвам, ние сме работили четвърт век с него. Не е спряло да ни харесва, но някои неща се промениха. Аз се ожених за чехкиня, преместих се да живея в Европа. Това пътуване напред-назад между Стария континент и Америка - не че ме изморява толкова много, но в един момент идва в повече. И двамата с Джордж Лукас решихме да отворим всеки своята страница в работата, да започнем поотделно да се занимаваме с независимо кино, с по-малки, но по-ангажирани филми. Лукас напоследък е и доста поизморен от голямото кино, той вече е на 69 години... Насочи се към независими филми, експериментални. Аз също.
- Сигурно е и трудно да се намерят милионите за "Междузвездни войни"?
- Не, всъщност не е толкова трудно. "Междузвездни войни" обособиха една специфична собствена култура за цяла генерация хора по цял свят. Това е феномен... Роди се нова - джедайска култура. Има даже и такава религия, сигурно сте чували? Затова да събереш инвеститори и пари дори за такива скъпи снимки, с този огромен екип, не е много трудно. Сега обаче искам да направя малък независим филм, който ще струва 4 и половина милиона долара.
- С българските си партньори "Бета лента" кандидатствате за субсидия в Националния филмов център...
- Кандидатстването в НФЦ е много важно за този филм. Малко налудничаво е да мислим в днешно време, че в Европа една държава може самостоятелно да направи голям филм. Когато се съберат няколко държави - да, тогава е по-реално да се направи голяма международна продукция. Ние се стремим да привлечем държавниците към идеята за силно европейско кино, за което да помагат различни страни на континента. Най-ценното за нас в България е, че тук са снимани много ваши филми на тема Втората световна война, има голямо богатство от костюми, оръжия, коли, чудесни места. Не на последно място са страхотните български актьори, с които вече водим неформални разговори. На 27 май ще излезе решението дали филмът ще получи субсидия, финансовата подкрепа на българската държава. Ако се случи, веднага след това ще дойдем и два месеца ще избираме актьори, ще подбираме най-подходящите места.
- Срещнахте се с министъра на културата Владимир Пенев, който е актьор. Запалихте ли го по филма?
- Да, дадохме му да чете сценария. Владо Пенев е оригиналният Джордж Клуни. От това може да произтече добро сътрудничество с него. Ти ще си първият, който ще разбере, ако това стане /разсмива се и пийва винце -б.а/. В София търсим кътчета с атмосферата на Берлин от времето на Студената война, има такива - автентични улици, места с горички около тях. Само на 10 километра от тук е и "Ню Бояна", където имат страхотен реквизит.
- Европа навремето имаше изключително кино. То изчезна. Може би, защото вече няма режисьори като Фелини, Антониони...
- Чакал съм по 9 месеца, за да излезе следващият филм на Фелини. Понякога и той имаше слаби филми. "Рим" беше такъв, не беше това, което съм очаквал толкова време, но цялото чакане обикновено си заслужаваше. Неговият поглед към живота беше феноменален. Преди малко - тук, в заведението, имаше едно страхотно момиче... Опитах се да опиша колко е красива, но не се получи. Ако имах камера, може би щях да успея. Тя беше като типаж от филмите на Фелини. Ако човек види една врата и погледне през ключалката, ще види какво се случва в стаята. Добрият режисьор като Фелини, ако погледне през същата ключалка, ще види не само тази стая, но и какво се случва в другата.
- Разкажете за съпругата си чехкиня. На нейния акъл ли се вързахте, за да отидете да живеете в Чехия?
- Разбира се. От 16 години сме заедно с нея. Много е красива. Казва се Шарка. Тя постоянно пътуваше с мен и ми помагаше, но в един момент каза: "Трябва да се върнем в Чехия". И го направихме. За тези години заедно разбрах едно: "Ако не слушаш какво ти казва една чешка жена, ти си обречен". /Пак се смее, после изведнъж става сериозен и се замисля - б.а./ Жена ми и майка й са избягали от Чехия след Пражката пролет. Било е голяма драма, така че нашето семейство е съпричастно с това, което описвам във филма. Нейната майка е била хирург, но е отказала да влезе в партията. Затова губи работата си, после и къщата си. Тогава решават да избягат на Запад.
Интервю на Светослав ПИНТЕВ
2. Абитуриенти в машина за асфалт
3. Иван Станчов към протеста: "Спасете България"
4. Истината за Распутин
5. Истинските руснаци за Украйна
6. IL LEONE
7. Италианският топмодел Роберта Манчино в подводния свят на Мексико
8. Волен Сидеров-шоу, веселата страна на 1 година протести
9. Мълния удря влюбена двойка докато си прави селфи
10. Светът на 26 юли,в снимки.
11. 24 август, изгрев над Атия
12. Българското евангелие, пред което са се клели френските крале
13. София избухва в полунощ
14. Андреа Бочели пее за просяците, на улицата в Ню Йорк
15. БЕновска, Местан и други дзверове
16. Пенисовидно НЛО тресна министър /новозеландски/ Ни
17. Гигантските панди вече не са застрашени
18. Любим линк
19. Най-малкият пътуващ цирк в Европа кацна в Мадарската градинк