Сбъдва ли се прогнозите за събитие-бомба?
Книгата на проф. Никълъс Бойл от Кеймбриджкия университет. „2014 – как да оцелеем при следващата световна криза” предизвика насмешка, когато се появи на пазара преди четири години, но към днешна дата точните прогнози в нея смразяват кръвта на все повече хора.
Ето че 2014 г. се оказа точно това, което той предричаше, на пръв поглед без да има някакви солидни основания. Като тук все пак не говорим за предсказания от рода на тези на руския ясновидец и астролог Павел Глоба, нито за претоплените фалшиви предсказания на Ванга, които също сме коментирали....Става въпрос за анализ направен от учен, въпреки че той не е нито полигтолог, нито е специалист по геополитиката. Направихме една справка и се оказа, че е професор по немски език и литература в Кеймбридж. Въпреки това дотук позна на 100%.
Той твърдеше уверено още преди няколко години, че събитие от голям мащаб ще определи целия ход на XXI век
Заяви обаче, че е най-вероятно ще се случи около 2014 г.. Позоваваше се на цикличните процеси в историята. И това събитие взе, че се случи наистина -кризата в Украйна, която постави света на прага на нова студена война. В средата на тази година живеем в съвсем различен свят от този през миналата. Той сега е много по- непредсказуем, враждебен и настръхнал, забравил приказките за разведряване и мирно съвместно съществуване. Маските на основните играчи паднаха и лицата, които се показаха не са никак красиви. .Шанс да се оправят нещата обаче има, поне според професора от Кебрийдж. Дай Боже да се сбъдне тази част от прогнозата му, макар че той самият не е голям оптимист. Наистина, никой не може да отрече, че проф. Бойл позна. Кризата в международните отношения заради събитията в Украйна безспорно е събитие от много голям мащаб, променило рязко облика на планетата, само в рамките на няколко месеца. То постави отпечатъка си върху целия свят за поне 10 години напред. Според анализите на професора обаче изобщо не става въпрос за някакво мижаво десетилетие, а за цялото едно столетие. Дали е познал и този път?
В конструкцията му 2014 г. е определяща, защото ходът на предишните пет столетия също е бил предопределян от събития, случили се в средата на второто им десетилетие...Често в година завършваща на 14, но не само.
Бойл обоснова теорията си това, че всеки век има своите ярки знаци, предсказващи цялата му същност, като обясни, че те се появяват до 20-ата му година. Едно умозаключение, което няма ясен отговор на въпроса „защо се случва така“ , един вид екзистенциална аксиома. Факт е обаче, че историческата хроника потвърждава изводите на професора.
„Природата на даден век става много явна през това второ десетилетие, така че защо нашето да е по-различно? Отчасти времето има общо с начина, по който разделяме разбирането си за човешката природа и човешката история. Ако векът ще има някакви отличителни черти, те ще станат ясни до 20-та му година, същото важи и за хората. Друг фактор е смяната на поколенията", пише проф. Бойл. Той предвиди преди години, че ни чака външнополитическа криза между могъщи държави и тя може да е начало на страшен срив в международните отношения. Ако бъде преодоляна, било напълно възможно да се стигне до начало на нова ера на сътрудничеството между нациите и осигуряването на стабилност за света. Проф. Бойл надълго и нашироко обяснява, че през последните 500 години в началото на всеки век е имало
«Голямо събитие».
То води или до войни и религиозни конфликти през цялото време или пък е предпоставка за мир. Примерът от изминалото столетие е повече от ужасяващ. През 1914 г. избухва Първата световна война, отнела живота на милиони хора и поставила началото на невиждани катаклизми на международната сцена през целия двадесети век. Идват Сталин, Хитлер, Мао.... За България този век е време на четири войни, две национални катастрофи, 45 години тоталитарен режим и нефелна демокрация, докарала ни до просешка тояга.. Но не става въпрос само за XX век. Примери има за почти всяко от последните 5-6 столетия. Така например през 1517 г Мартин Лутер заковава своите тезиси на вратата на църквата във Витенберг, с което поставя началото на Реформацията и възхода на протестантството. Един век по-късно, през 1618 г. започва 30-годишната война и десетилетията на религиозни конфликти в Западна Европа, които завършват с установяването на Хановерската династия в Англия през 1715 г.
Виенският конгрес, който се провежда през 1815 г., за да преразпредели света след поражението на Наполеон, пък донася век на относителна стабилност в Европа. Примери могат да се дадат и със старата история на България, ала и тук сме бамбашка. При нас събитията обикновено се случват още през първото десетилетие на века. Ето само два примера, въпреки че има повече: Цар Калоян разбива латинските рицари при Одрин през 1205 г... През почти цялото столетие България налага хегемонията си на политическата сцена и става една от най-могъщите държави на Европа... Четирнадесети век обаче тръгва зле за страната ни още от първата си година. На престола в Търново вече се е възцарила татарският вожд Чака, нахлул с войските си след като е разбит от съплеменника си Токту.. Подкрепя го шуреят му българският болярин Теодор Светослав, който по-късно го убива и слага на главата си българската корона, но злото вече е започнало да пуска своите корени. В края на века османските турци покоряват България за пет дълги и страшни века.
Според Бойл през настоящия век САЩ ще имат решаваща роля в този процес, те или ще ни осъдят света на век на невиждано насилие и бедност, или ще ни доведат в крайна сметка в нова ера на глобално сътрудничество. Той обаче прави една странна уговорка, че мирната алтернатива е възможната, ако светът осъзнае, че ерата на националните държави е отминала и въведе ефективна световна система за управление. Нещо, което на мнозина намирисва на конспирация за нов световен ред. Бойл намира в идеята за световно управление подходящ начин за с «борбата срещу климатичните промени». Твърди, че мир и сигурност може да има след «въвеждане на ефективна система на глобално правителство», която да замени националните държави. А това също звучи страшно, та то е дежурната аргументация на кандидатите за световно господство.
"Ислямска държава" готви атентат срещу Светия отец", би тревога иракски дипломат дни преди посещението на папата в Албания, писа The Independent. Именно в балканската страна е предвидено да стане убийството. Хабиб ал Садр, посланик на Ирак във Ватикана от 2010 г. имал информация, че една от целите на групировката е премахването на папата, като заяви, че заплахата е сериозна и на сигналите трябва да бъде обърнато сериoзно внимание. Настоящият наместник на Свети Петър е изключително ярка и нестандартна личност, която е в състояние да преведе Църквата през дълбоките води на огромните й проблеми, както и да отговори на предизвикателствата на съвременния свят. Йоан Павел II беше ключова фигура при рухването на комунизма, каква ли роля ще изиграе Франциск. Той е и земен човек, от който всеки шеф може да научи много. Пич отвсякъде, даже наскоро вечеря с персонала, но да не забравяме все пак, че е йезуит. Съвсем буквално. Изпадна ми един материал от юли, може да предсавлява интерес за някого. Тогава ме запали с това, че отлъчи мафията, безпрецедентен акт в историята на Църквата....Поканен от швейцарските си гвардейци да гледа заедно с тях в казармата им осминафиналния мач от Световното първенство по футбол Аржентина - Швейцария, папата, който е аржентинец от италиански произход, отговорил, че за нещастие не е възможно. "Това ще бъде война", засмял се Светият отец. При откриването папата благослови Мондиала и пожела той да се проведе в дух на братство и солидарност между народите. Очевидно обаче националността и тръпката при сблъсъка на зеления терен си казват думата дори при най-високопоставените духовници.
Първосвещеникът наистина тръгна на тежка война, но не с швейцарската си гвардия, която още носи дрехите, измислени от Микеланджело, а на истинска война с Октопода Наскоро папата неочаквано за всички отлъчи представителите на мафията от лоното на църквата. Ако някой си мисли, че доновете са умрели от смях, лъже се жестоко. Те като правило са дълбоко религиозни, подчинени на традициите, както и хората им, а този акт със сигурност е предизвикал смут в редиците на мафията. Самото местно население вече ще гледа със съвсем други очи на "мъжете на честта", както сами се наричат. Неслучайно през Средновековието владетел, отлъчен от папата, се е смятал за свършен. Поданиците му са имали правото да отхвърлят властта му, да го убият и често са го правели, а в Южна Италия нещата не са се променили кой знае колко оттогава. Ръководният орган на мафията - куполата - обаче е и изключително прагматичен при изпълнението на решенията си. Като нищо може на членовете на "комисията" да им хрумне да отстранят Светия отец от пътя си, най-малкото, за да повярват членовете на организацията им, че Бог отново ги обича. Да не говорим за финансовите щети, които търпят от новата политика на Ватикана. За да произнесе анатемата си, папата отиде направо в "устата на вълка", израз, популярен и в Италия, но употребяван там предимно във връзка с мафията. Светият отец посети най-бедната италианска област - Калабрия, където властва организацията, известна като Ндрангета, за да произнесе присъдата си. Поводът за посещението му беше убийството на 3-годишно момче и дядо му в църква при конфликт между две враждуващи фамилии на Ндрангетата. Папа Франциск е реформатор, какъвто Църквата не е виждала от векове, ако изобщо е имало такъв като него, коментират много италианци по форумите. На всичкото отгоре се вози в метрото, разхожда се в цивилно облекло, както биха казали в казармата. Изглежда напълно искрен, нищо че е от йезуитите, орден, към който често се появяват известни съмнения заради противоречивата му история. През настоящата година папа Франциск беше обявен от списание "Форчън" за най-влиятелния световен лидер Това стана заради реформите, които наложи в разкъсвания доскоро от дрязги и скандали, затворен като мида свят на Ватикана, както и заради това, че извади на показ едно по-привлекателно и сърдечно лице на Църквата. В същата класация настоящият президент на САЩ Барак Обама дори не присъстваше. В нея бяха обаче Ангела Меркел, Бил Клинтън и Майкъл Блумбърг. Година след като седна на престола на Свети Петър, новият наместник на Христос, както го наричат милионите католици по света, даде пространно интервю за вестник "Кориере дела сера". Там с изумителна откровеност говори за проблеми, които първосвещениците преди него рядко са си позволявали да нарекат с истинските им имена. Някои бяха направо табу за тях. Папата разкри пред директора на изданието Феручо де Бортоли своите виждания за сексуалността и морала, за сексуалното насилие, за измеренията на фигурата на водача на Римокатолическата църква, говори и за личния си живот. У нас нашумяха приписаните на папата думи във възхвала на прословутия бай Добри от Байлово. Оказа се, че профилът във Фейсбук, от който беше пуснато съобщението, е фалшив. Това обаче не означава, че папата не сърфира в социалните мрежи. Напротив, той има страница в Туитър и я показва на мобилния си телефон, както можете да видите на една от снимките. Този невиждан в историята модерен папа говори често и за единението с православието, тема изключително любопитна за нас. Срещата му с патриарх Вартоломей на Светата земя и общата им молитва пред гроба Господен може би ознаменуваха нова епоха за християнството. Тежка и отговорна задача, която средновековна Византия и България, от една страна, и папството и Свещената римска империя, от друга, не можаха да осъществят. В резултат на което Византия изчезна завинаги от лицето на земята, а ние бяхме заробени за пет страшни века. Дали сега нещата се повтарят, или вървим към по-добър свят?
Говорейки за стремежа към единството с православието в интервюто за "Кориере дела сера", папата казва: "Всички сме нетърпеливи да постигнем резултати. Пътят към единството с православните ще рече да вървим и работим заедно. Православната теология е много богата, и в този момент те разполагат с големи теолози, с едно чудесно виждане за Църквата и синодалността". Светият отец предупреди, че папата не е супермен. "Не ми харесват идеологическите интерпретации, един вид митология, която е създадена около папата. Харесва ми да бъда сред хората, но не ми е идвало и през ум, както говорят, да излизам тайно нощем от Ватикана, за да отида при бездомниците. Папата е нормален човек, да бъде определян като звезда ми се струва дори малко обидно", казва той. Изтъкна също, че на пътя на наместника на Христос се изправят неочаквани предизвикателства, като даде пример с почетния папа и негов предшественик Бенедикт XVI. Определи го като "институция, не статуя в музей. Неговата мъдрост е дар от Бога". Себе си настоящият понтефикс описва като човек, който взема сам решенията, което е напълно в традициите на Ордена на йезуитите, към който, както казахме, принадлежи. Обяснява следното: "В моята работа съм съветван и придружаван от толкова много хора, но в момента, в който трябва да се вземе някакво решение, съм сам с моето чувство за отговорност". Спря се и на ролята на жената в Църквата и призна необходимостта тя да получи своето достойно място там, без обаче това да е в разрез с традициите на християнството. Препоръча на теолозите да задълбочат идеите си по този въпрос.
Светослав ПИНТЕВ VII.2014 г. СЕДМИЧЕН ТРУД
В Комитета при неговото създаване бяха поканени Негово Светейшество патриарх Неофит, председателят на БАН, двама зам.-председатели, цял легион академици и професори, представителите на местната власт в Благоевград, където ще са част от честванията. Някои от учените споделяха тайничко, че нищо съществено не се прави за достойното отбелязване хилядолетието от кончината на царя, но все не ни се вярваше. Нещата обаче са на път да лъснат. Решението за издигането на паметника, което беше гласувано единодушно от Столичния общински съвет, получи обаче отзвук в Македония. Тамошното електронно издание Brif изрева на умряло, че българският паметник ще бъде по-висок с половин метър от паметника на Самуил в македонската столица Скопие. Това може би ще си остане единственото ни предимство. Писа се, че издигането на монумента ще е за сметка на д-р Милен Врабевски, председател на Фондация "Българска памет", а Общината ще осигури нужното количество бронз. Какво тогава е направила държавата? А да, трябваше да бъде изработен плакат, който да посрещне децата във всички училища още в първия учебен ден, за да знаят под чий знак ще мине годината. На 3 март първолаците вероятно ще получат и книжка, озаглавена "Защо се гордея, че съм българин", в която една страница е посветена на цар Самуил. Все още се надяваме Гърция да ни предостави костите на владетеля, открити през 1969 г. от археолога професор Николаос Муцопулос при разкопки в базиликата "Свети Ахил" край Преспанско езеро. Ако това се случи, въпреки че все по-рядко се говори по въпроса, останките ще бъдат положени за поклонение в храма "Света София". Известно е, че цар Самуил е син на управителя на Средец комит Никола. Много вероятно е да е бил кръстен в тази църква. Не би ли следвало обаче вече да се знае, ако останките на Самуил ще се завърнат в родния му град? Този въпрос е обвит в тайнственост, каквато впрочем забулва и съдбата на самите кости. Май почти никой не знае къде точно се намират. В интервю проф. Мицопулос уверява, че ги пази като очите си и продължава: "Уверявам ви, че се съхраняват добре - аз съм страстно заинтересован от това - пазят се, все едно става дума за самия мен. Всяка костица е увита в хартия, сгъната стократно. Страхувах се, защото мощите на светците, които държах в един период в университета, бяха откраднати. Затова костите на Самуил съм ги сложил на такова място, че дори и жена ми не знае къде са. На сигурно място са". Дано не се случи нещо с професора, защото може и никога да не узнаем къде са. Светослав Пинтев, Седмичен "Труд"
Казва се Българи... Това захвърлено в Странджа село е обиталище на чудновати и богати душевно хора, които живеят с единия крак в съвременността, с другия в традицията То е единственото, съхранило автентичното ритуално ходене по огън в нашите земи. Само защото през 90-те години на миналия век последната истинска нестинарка баба Злата успява преди смъртта си да предаде много от тайните на по-младите жени от селото, а те по-късно възстановяват ритуала, практикуван от хилядолетия. Иначе традицията вече щеше да е в небитието. Както е загинала в близките села Кости и Граматиково, където е запазена чак до 1948 г, но после се загубва. Автентичният обичай в Българи се възстановява изцяло по разказите на баба Злата. И хората от селото откриват в него частица от себе си, защото винаги са били носители на светогледа, характерен за нестинарите, дори когато не са го съзнавали. Тук и до днес гадаят по формата и цвета на облаците, дори младите носят в душите си едно мистично и митологично зрънце, което ние, останалите българи, вече отдавна сме загубили. "В нестинарските села имат една особена нагласа да гадаят, да наблюдават и тълкуват знаците от природата. Можеш да ги различиш, че са от този край, където и по света да отидат да живеят, каквото и да работят. Познавал съм ги в бармана, във всеки от този край, когото срещна някъде", разказва етнографът Стоян Райчевски, бивш председател на Комисията по култура към НС, който от млад изучава нестинарството, а дълги години е работил като уредник в музеите на Бургас, Созопол и Малко Търново.
Ритуалът на празника е нещо, което си заслужава да се види. Затова събира хора от цялата планета. Призори в деня на светците нестинари в носии, характерни само за този край, изнасят иконите до чудодейния извор Аязмото, където тези мистерии са започвали още в тракийски времена. Обредността е строго подчинена на неписания нестинарски закон който никога не се оповестява изцяло на непосветените. В шествието се включва почти цялото село. Първата работа е да се осветят иконите. Писва гайдата, извива се весело хоро, започва да думка гигантският свещен тъпан, който сякаш усилва стократно ритъма на сърцето ти. Точно той довежда нестинарите до тайнствения им транс. Всички наливат от водата на извора, защото в деня на светците тя се смята за най-целебна. Шествието минава през селото, а нестинарите се прибират в параклиса, или коначето, както го наричат местните. Това е сакралното място на нестинарския обред, където се пазят иконите на Константин и Елена и свещеният тъпан. То е домът на светиите, в който те отсядат на празника си. Тук нестинарите се усамотяват преди ритуала, а самият Костадинчо ги "дърпа", както се изразяват местните за транса. Казват, че понякога изричат пророчески думи, виждат в бъдещето, така, както са правели преди огнения танц жреците в древността. В двора на коначето се коли жертвено агне за приготвяне на "нестинарския курбан". Специална роля е отредена на южната страна на параклиса. Там се намира столнината-прозорец, на която се поставят иконите, за да си "почиват". Именно в коначето се случва "прихващенето" на нестинарите преди играта им по огъня, което пък е другата дума, с която местните наричат транса. Следва "обличането" на нестинарските икони". Свещеният тъпан и няколко негови побратими мощно ги призовават да започнат ритуала. Затворените в конака нестинари попадат под властта на ритъма и започват да навлизат в състоянието на транс. Преди това, в специално очертания кръг на селския площад се пали огромен огън. Пламъкът винаги се подклажда и поддържа от най-стария нестинар или нестинарка Когато се свечерява, излиза млад мъж с много дълъг прът, който разстила въглените из целия кръг. Получава се дебела пет-шест сантиметра жарава. Тълпите от хора вече са оградили огнената "сцена". 
След 22 часа нестинарите излизат под съпровода на гайди, обикалят жаравата три пъти, а след това я пресичат един по един, под все по- бързото и яростно думкане на тъпаните. Започват ритуалния танц - мъжете и жените, изпълняващи свещенодействието, скачат в жаравата с викове и играят върху въглените, държейки украсената икона на Константин и Елена. В един момент ритъмът става по-бавен, движенията по-плавни и меки. Един от мъжете нестинари застава в средата на жаравата, вдига иконата високо и седи така няколко минути в тишина. След това гайдите пак писват, а нестинарите излизат от огъня с танц. Тогава идва часът на ентусиастите от тълпата. Започва се трескаво събуване, младо и старо притичва през въглените, за да сподели тръпката на ходенето по огъня. За съжаление музеят на нестинарството в селото по ирония на съдбата е унищожен от пожар. Събират се помощи за възстановяването му.
Светослав ПИНТЕВ
Знае се, че коронацията на френските крале по традиция се е извършвала в катедралата в Реймс, пред евангелие, изписано на кирилица и глаголица. При клетвата, те слагали ръка върху тази древна книга с дивен обков, в който се пазели чудодейни реликви. Предполага се, че вътре имало и частичка от Светия кръст. Френските свещенослужители твърдели, че Реймското евангелие е написано на свещен език.Може би дори на езика на Бога. Става въпрос за чист старобългарски език. За кирилския текст от евангелието това е неопровержим факт, за този, написан на глаголица, въпросът е по-сложен и се дискутира в научните среди. И той обаче най-вероятно е преписан от по-стар български оригинал.
Темата е повдигната още през Възраждането
За българския произход на евангелието пишат украинският историк Юрий Венелин, прочутият ни възрожденец Васил Априлов, а по-късно и писателят Стилиян Чилингиров. През 2005 г., през понтификата на папа Йоан Павел II, Ватикана ни подари дигитално копие на въпросното Реймско евангелие с изключително високо качество. Тогава авторитетният историк проф. Георги Бакалов подчерта, че първата част на евангелието е на старобългарски, а изключителните илюстрации са характерни за православието, но мина време и този факт се замъгли в масовото съзнание. В научните среди по въпроса спор няма, не може и да има. Тогава проф. Георги Бакалов каза пред радио България: "Въпрос на добра воля е било този документ, написан на старобългарски, да бъде снет и проучен много преди това. Лично за мен обаче, в предоставянето му сега, когато България се очаква да стане член на ЕС, има нещо символично. Защото точно ние, българите, а не друг славянски народ, ще внесем кирилицата като официален език в ЕС... Тоест, има нещо символично, защото още в Средновековието сме изпратили на Запад подобен текст, подобно уважавано евангелие, върху което са се клели френските крале". Свещената книга е от две части, подвързани заедно, но коренно различни една от друга.
На кирилица са първите 32 страници
Всъщност, става въпрос за разновидност на евангелието, направена за улеснение на свещеника. Тя се нарича Апракос и съдържа откъси, които се четат на съответния празник, съобразно православния обред. Останалите 62 страници са изписани на т.нар. хърватска (ъглеста) глаголица, като съдържат апостолски послания и празнични паремии по католическия ритуал. Някои специалисти смятат, че е написана през 1395 г. от монасите на Емауския манастир в Прага, които са датирали глаголическия текст. Според легендата церемонията по коронацията на френските крале става в катедралата "Нотр Дам" в град Реймс, защото там меровингският крал Кловис е приел християнската вяра още през 496 г. Смята се, че първият френски владетел, заклел се в българското евангелие при коронацията си през 1574 г., е Анри III. Той е последният монарх от династията Валоа. Наследилият го знаменит владетел Анри IV, положил началото на нова могъща династия, първият Бурбон на френския трон, обаче пропуснал клетвата пред евангелието, защото е коронясан в Шартр. Смята се, че всичките му наследници с името Луи, сред които Кралят-слънце и обезглавеният по време на Революцията Луи ХVI, са се заклевали, слагайки ръка върху свещената книга, след което ги помазвали с мляко и мед и ги увенчавали с короната. След реставрацията на Бурбоните, последният коронясан пред Реймското евангелие през 1824 г. е Шарл Х, който се пада прадядо на нашия последен цар и бивш премиер Симеон Сакскобургготски, издънка на Бурбоните по майчина линия. Има три основни версии за произхода на евангелието, на които ще се спрем по-долу. Ще си позволим да загатнем и четвъртата възможна. Да се върнем на първия френски владетел, коленичил пред Реймското евангелие
Това е Анри III, за когото вече стана дума. Неговата майка е прочутата кралица Катерина Медичи Съпруга на Анри II, майка на последните трима крале от династията Валоа, на една кралица на Франция и една на Испания, тя е смятана и за един от големите политици на времето си. И подозирана в отровителство, разбира се. Самата Катерина е правнучка на първия фактически владетел на Флоренция от рода на Медичите Козимо Старши, известен като един от основните подбудители и двигатели на Ренесанса, покровител на литературата, изкуствата, просветен мъж, хвърлил луди пари за откриване и превеждане на творбите на древните мъдреци. Той е човекът, създал двореца галерия "Уфици", новата Платонова академия, като е назначил гениалния философ-полиглот Марсилио Фичино за неин ръководител и му възложил да преведе събраните от хората му трудове на Платон, Плотин, Порфирий, Дионисий Ареопагит, Прокъл. Днес тези преводи са също класика и се ценят наравно с оригиналите. Той подпомагал всячески и прочути хора на изкуството, като Фра Анджелико, Фра Филипо Липи и Донатело. От историята се знае, че Козимо Старши е изпратил в българска Македония, според тогавашните представи - земите около Филипопол, днешен Пловдив, емисари, които да купуват стари книги. Оттам му донесли множество безценни ръкописи, знае се, че сред тях са и т.нар. "Химни на Орфей", четири теогонични орфически песни, създадени в древните времена на тракийските мистерии, чиито текстове са запазени частично в старогръцки преводи. Какво по-естествено от това т.нар. Реймско евангелие, написано на старобългарски език, също да е донесено в резултат на тази експедиция, а правнучката Катерина Медичи да го е взела със себе си във Франция заедно с други дарове за Църквата, които носи, когато пристига за сватбата си с Орлеанския херцог, който по-късно става крал на Франция под името Анри II. В самата Реймска катедрала дълго време смятали, че разкошното евангелие е написано на някакъв мистериозен свещен език. Говорели, че е гръцки, сирийски, индийски и дори етиопски. Загадката разрешава руският император Петър Велики
Колкото и невероятно да звучи, именно Петър I разкрива тайната, без никакво усилие. През 1717 г., когато всъщност е още само московски цар, той гостува във Франция, а на 27 юни посещава Реймс. В катедралата му показват безценната книга, за да се похвалят с нея, да смаят царя, защото тя е наистина забележителна с изкусната си изработка. Подвързана е със скъпа червена кожа, инкрустирана със злато и седеф, в ъглите върху най-фин емайл изящно са изобразени четиримата евангелисти. Рисунките в нея също са изумителни. Поставяли евангелието на трона в църквата, както е в православието, защото се смятало, че така в храма присъства сам Христос. Цар Петър поема книгата с благоговение, разтваря я, усмихва се, след което започва да чете на глас един текст от първата част на ръкописа - тази на кирилица. Не ще да му е било трудно, защото в руските църкви, както по негово време, така и днес, се служи именно на старобългарски език, който е формирал и огромната част от речниковия фонд на руския. След години - на 18 юни 1726 г. - и неговият вицеканцлер посещава Реймската катедрала, за да докосне евангелието. Той дори превежда няколко страници на френски по молба на домакините. С втората част видял зор. Признал, че книгата съдържа църковни текстове, писани на славянско древно писмо, което не разбира добре. През Френската революция ценният обков е отмъкнат, но евангелието е запазено. Император Наполеон Бонапарт заповядва да го приберат в трезора на градската библиотека, в раздела за стари ръкописи, където се пази и днес под номер 255. Твърди се, че евангелието е изнесено през 1469 г. от вече падналия под турска власт Константинопол от византийския книжовник Михаил Палеокапа. Според Архиепископията на Реймс, то е дарено на катедралата от архиепископ Шарл де Лорен на Великден 1574 г., който го купил по време на участието си в Църковния събор в Тренто, Италия, заседавал между 1545 и 1563 г. Една от версиите е, че Реймското евангелие пристига във Франция още през 1051 г. заедно с принцеса Анна, дъщерята на великия княз на Киевска Рус Ярослав Мъдри, която минава под венчилото с френския крал Анри I. Тази теория обаче се позовава на редица неверни факти.
Светослав Пинтев
Продуцентът на "Междузвездни войни" Рик Маккалъм, доскорошен съдружник на Джордж Лукас, е решил да прави голямо европейско кино, включвайки в новия си проект няколко европейски държави. И ще го направи. Опита се да ангажира и България с идеята за обща мегапродукция, която да е конкурентна на американските, познайте дали стана? 
НФЦ не дава ни стотинка, те си имат на кого да дават. През април миналата година Рик Маккалъм беше тук, за да пробва, видяхме се, пихме вино, разказа за плановете си. Страхотен пич, пълен с идеи и способен да ги реализира. Такива у нас не вървят. Поне се докоснах до този весел, ентусиазиран и зареждащ мъж.
- Г-н Маккалъм, разкажете ни за филма, който ви доведе в България?
- Филмът е базиран на истинска история от 60-те години на миналия век, описана от Ян Новак, която е с герои две млади момчета на по 17 и 19 години, двама братя - чехи. Те бягат, а съветската армия ги гони хиляди километри. Извършват дори убийства на преследвачи, вярвайки, че ще спасят страната си от сталинизма. Целта им е да предадат тайно съобщение от чешки нелегални организации до американците в Западен Берлин. По това време всеки ден се говори по радиото в Западна Германия как янките ще освободят Чехия от руската окупация. Двете деца са преследвани от 28 000 съветски войници. Това е най-големият лов на хора в историята, или поне след войната. Прекосяват Чехия и Източна Германия, за да стигнат до Западен Берлин. Успяват, но американците не правят нищо. Заради пропагандата голяма част от чехите са мислели, че тия деца са убийци, други са ги смятали за герои. Аз, моят партньор Мартин Себек, чиято е идеята за този филм, и още двама души основахме в Чехия компания, имаща за цел не да конкурира американското кино, а по-скоро да покаже, че, ако няколко европейски държави направят копродукция за лента с провокативна тематика, то тя може да се сравнява с американските по успех. Ще се стремим филмите ни да са популярни, да привлекат хората, важно е в Европа да ги видят много зрители.
- Когато ходихте в Украйна, медиите там писаха: "Кацна главният джедай на Вселената". Как се чувствате с тази титла?
- Работата с Джордж Лукас по сагата "Междузвездни войни" продължи 25 години. Това са години, които обичам, споменът за които ме вдъхновява. Да направиш филми, гледани от над милиард зрители, е наистина велико изживяване. Затова ме радва, че ме свързват все още с джедаите и "Междузвездни войни", но вече има нови предизвикателства.
- Как стана, че точно вие бяхте продуцент на едни от най-гледаните филми за всички времена - случайност, целенасочени усилия, нещо друго? Как се работи с Лукас?
- Преди да срещна Джордж Лукас, имах силни моменти в кариерата си, както и крахове. Срещнахме се, просто сме били на една и съща страница, за наш късмет съвместната ни работа даде добри плодове. Голямо предизвикателство е обаче да работиш с него, още повече, че той е много импулсивен. Дори когато пътуваме занякъде, возим се в колата, на него му хрумват всякакви идеи. Започва да пита: "Няма ли да е добре да направим тук така, там иначе..." Той притежава могъща фантазия, която непрекъснато изригва. Всеки филм от сагата "Междузвездни войни" ни е отнемал средно около 5 години. Когато разполагаш с толкова много пари за една продукция, носиш огромна отговорност. В последния филм екипът беше 14 хиляди души... Всяка сутрин, като се качвахме в колата, Джордж Лукас започваше да предлага най-различни промени, а това малко стресира. Ето, аз съм на 35 години, а изглеждам на 65 /смее се от сърце на шегата си - б.а/.
- Защо се разделихте с Лукас?
- Пак казвам, ние сме работили четвърт век с него. Не е спряло да ни харесва, но някои неща се промениха. Аз се ожених за чехкиня, преместих се да живея в Европа. Това пътуване напред-назад между Стария континент и Америка - не че ме изморява толкова много, но в един момент идва в повече. И двамата с Джордж Лукас решихме да отворим всеки своята страница в работата, да започнем поотделно да се занимаваме с независимо кино, с по-малки, но по-ангажирани филми. Лукас напоследък е и доста поизморен от голямото кино, той вече е на 69 години... Насочи се към независими филми, експериментални. Аз също.
- Сигурно е и трудно да се намерят милионите за "Междузвездни войни"?
- Не, всъщност не е толкова трудно. "Междузвездни войни" обособиха една специфична собствена култура за цяла генерация хора по цял свят. Това е феномен... Роди се нова - джедайска култура. Има даже и такава религия, сигурно сте чували? Затова да събереш инвеститори и пари дори за такива скъпи снимки, с този огромен екип, не е много трудно. Сега обаче искам да направя малък независим филм, който ще струва 4 и половина милиона долара.
- С българските си партньори "Бета лента" кандидатствате за субсидия в Националния филмов център...
- Кандидатстването в НФЦ е много важно за този филм. Малко налудничаво е да мислим в днешно време, че в Европа една държава може самостоятелно да направи голям филм. Когато се съберат няколко държави - да, тогава е по-реално да се направи голяма международна продукция. Ние се стремим да привлечем държавниците към идеята за силно европейско кино, за което да помагат различни страни на континента. Най-ценното за нас в България е, че тук са снимани много ваши филми на тема Втората световна война, има голямо богатство от костюми, оръжия, коли, чудесни места. Не на последно място са страхотните български актьори, с които вече водим неформални разговори. На 27 май ще излезе решението дали филмът ще получи субсидия, финансовата подкрепа на българската държава. Ако се случи, веднага след това ще дойдем и два месеца ще избираме актьори, ще подбираме най-подходящите места.
- Срещнахте се с министъра на културата Владимир Пенев, който е актьор. Запалихте ли го по филма?
- Да, дадохме му да чете сценария. Владо Пенев е оригиналният Джордж Клуни. От това може да произтече добро сътрудничество с него. Ти ще си първият, който ще разбере, ако това стане /разсмива се и пийва винце -б.а/. В София търсим кътчета с атмосферата на Берлин от времето на Студената война, има такива - автентични улици, места с горички около тях. Само на 10 километра от тук е и "Ню Бояна", където имат страхотен реквизит.
- Европа навремето имаше изключително кино. То изчезна. Може би, защото вече няма режисьори като Фелини, Антониони...
- Чакал съм по 9 месеца, за да излезе следващият филм на Фелини. Понякога и той имаше слаби филми. "Рим" беше такъв, не беше това, което съм очаквал толкова време, но цялото чакане обикновено си заслужаваше. Неговият поглед към живота беше феноменален. Преди малко - тук, в заведението, имаше едно страхотно момиче... Опитах се да опиша колко е красива, но не се получи. Ако имах камера, може би щях да успея. Тя беше като типаж от филмите на Фелини. Ако човек види една врата и погледне през ключалката, ще види какво се случва в стаята. Добрият режисьор като Фелини, ако погледне през същата ключалка, ще види не само тази стая, но и какво се случва в другата.
- Разкажете за съпругата си чехкиня. На нейния акъл ли се вързахте, за да отидете да живеете в Чехия?
- Разбира се. От 16 години сме заедно с нея. Много е красива. Казва се Шарка. Тя постоянно пътуваше с мен и ми помагаше, но в един момент каза: "Трябва да се върнем в Чехия". И го направихме. За тези години заедно разбрах едно: "Ако не слушаш какво ти казва една чешка жена, ти си обречен". /Пак се смее, после изведнъж става сериозен и се замисля - б.а./ Жена ми и майка й са избягали от Чехия след Пражката пролет. Било е голяма драма, така че нашето семейство е съпричастно с това, което описвам във филма. Нейната майка е била хирург, но е отказала да влезе в партията. Затова губи работата си, после и къщата си. Тогава решават да избягат на Запад.
Интервю на Светослав ПИНТЕВ
2. Абитуриенти в машина за асфалт
3. Иван Станчов към протеста: "Спасете България"
4. Истината за Распутин
5. Истинските руснаци за Украйна
6. IL LEONE
7. Италианският топмодел Роберта Манчино в подводния свят на Мексико
8. Волен Сидеров-шоу, веселата страна на 1 година протести
9. Мълния удря влюбена двойка докато си прави селфи
10. Светът на 26 юли,в снимки.
11. 24 август, изгрев над Атия
12. Българското евангелие, пред което са се клели френските крале
13. София избухва в полунощ
14. Андреа Бочели пее за просяците, на улицата в Ню Йорк
15. БЕновска, Местан и други дзверове
16. Пенисовидно НЛО тресна министър /новозеландски/ Ни
17. Гигантските панди вече не са застрашени
18. Любим линк
19. Най-малкият пътуващ цирк в Европа кацна в Мадарската градинк
