През нашия век в училище темата за прабългарите и тяхното битие преди епохата на Аспарух почти не присъства. Парадоксалното е, че учителите в килийните училища преди Освобождението са познавали този период от историята ни, а доскоро той беше "тъмна Индия" за нас. Бащата на националния ни герой Христо Ботьов например го е изучавал, а най-вероятно и преподавал на питомците си. Колкото и необичайно да изглежда, по всичко личи, че даскал Ботьо Петков е разказвал в килийното си училище за ранната ни история. Преди повече от 150 години... И то неща, които при социализма се премълчаваха, за да не се разсърди Големият брат, а сега незнайно защо. И днес по антикварните книжарници може да се открие печатаната в град Земун, в Сопроновата книгопечатница, през 1853 г. книга на украинския учен Юрий Венелин "Критически издирвания за историята българска". Преводач е именно Ботьо Петков. Ние също открихме екземпляр от тази книга, оцеляла във въртопа на времето. Записаното от Венелин в по-голямата си част днес е признато от историческата наука. Ето какво например казва той за първите появи на прабългарите по днешните ни земи (запазваме тогавашното звучене на думите, за да се докоснете до стила на даскал Ботьо: "...Пръво-то нападнуване Българите направиха в края на V столетие (498 г.), в царуването на император Анастасия. От това време те често преминаваха през Дунава... Скоро им се откри благоприятен случай да ся утвърдят в пределите на Гръцка-та Империя. Виталиян, родом Славянин, един от първи-те Генерали на Империята, като се възмути срещу Анастасия... покани Българи-те при себе си на помощ... Анастасий, като не беше възможен да отпъди силата със сила, не можа инак да склони Виталиана на покорност, освен с нови милости, и като подписа предложените му условия, между които беше и всеопрощение-то (амнестия) на всички-те войски, что го последваха, които по-много-то бяха Българе, и не се върнаха вече във Влахия, но под покровителството на Виталиана, кайто стана Генерал-губернатор на Тракия, поселиха ся в Мизия..." При император Юстиниян тези българи получават и земи за заселване в Тракия и Македония... Големи техни корпуси се бият за империята срещу готите в Италия, срещу вандалите в Африка, срещу персите в Азия... Има писмени сведения за първия български водач, който приема християнството За него пише летописецът Малала в своята "Хронография": "По това време царят на хуните Грод (Гродас), който живеел близо до Боспора, минал на страната на императора. Той дошъл в Константинопол и се покръстил. Този цар, след като станал християнин, се върнал в страната си близо до Боспора..." Същото потвърждава Теофан Изповедник. Някои летописци пишат, че след покръстването на Грод е кръстен и синът му Органа заедно с много свои люде. Последният е чичо на Кубрат. В Лондонския ръкопис Никифор описва покръстване на български владетел. Според някои историци - най-вероятно на Кубрат и свитата му: "По същото време и господарят на хунския народ дошъл във Византион и помолил императора да приеме него и неговите придружници и да ги просвети чрез божествената купел. И Теодор, братът на императора, го възприел от светата купел, а ромейските велможи - хунските велможи, както и съпругите на първите - жените на вторите. Така просветените били почетени с царски дарове и сан. Именно императорът направил техния господар патриций и ги изпратил в страната им." Преводът е на "бащата" на нашата историческа наука проф. Васил Златарски, който смята, че в текста става въпрос за Кубрат. Според други историци канът приема Христа още като дете и израства в императорския дворец. Всички обаче са единодушни, че е покръстен и е близък с императора.                              

Това се потвърждава и от археологическата находка край с. Малая Перешчепина в Украйна, където през 1912 г. е открит неговият гроб. Върху три от съдовете в него има кръстове, пет са изобразени върху държателя на ножницата на сабята му, три на златната тока на колана. Има дори основания да се смята, че Кубрат влиза в Йерусалим и участва в освобождаването на Гроба Господен. Прави го пет века преди първия кръстоносен поход Сведенията по този въпрос не са преки, но и от косвените става ясно, че това е точно така. Първият християнски поход към Йерусалим, чиято цел е спасяването на Кръста Господен, е на византийския император Ираклий, същия, който според хронистите е много близък с Кубрат. Българският вожд вероятно участва в похода с голяма войска и има съществен принос за успеха му. Да видим как се развиват събитията. През 611 г. персите завладяват Сирия и влизат в столицата на византийските източни провинции Антиохия. Сломяват светкавично съпротивата на Дамаск, а през април 614 г. и тази на Йерусалим след само двадесет дни обсада. Християните са зверски изклани, светините са поругани, а храмът на Гроба Господен, построен от Константин Велики и майка му света Елена, е ограбен и запален. Кръстът Господен, който се съхранявал там, е пленен и отнесен в Персия. Окован и откаран е и йерусалимският патриарх Захария. За християнска Византия ударът по престижа й е жесток. Дори изглежда фатален, защото империята в този момент е разорена, но ако не отвърне на удара, нейният край е неизбежен. Персийските войски преминават в бърз поход през цяла Мала Азия и превземат Халкидон, на Мраморно море, разполагат страховита войска при Босфора, срещу Константинопол. Друга тяхна армия нахлува в Египет. Александрия пада през 618 или 619 г. Дотогава българите се бият на страната на персите.
   Ираклий обаче се заема да спечели съюзници, тях на първо място. Това е документирано. Императорът конфискува църковните съкровища на Константинопол и останалите големи градове, за да изсече огромни количества златни и сребърни монети. Откупува мира с Аварския каганат. През пролетта на 622 г. събира войските си в Мала Азия, като там изучават похвати за бой с персите. Кой ги учи на това? Има вероятност това да са "новите" съюзници - българите, начело с Кубрат. Те вече се бият редом с легионите на Ираклий, а резултатите не закъсняват. Следват три похода, Византия доказва, че е могъща империя. През 627 г. персите са окончателно разбити в битката при древната Ниневия, днес град Мосул на р. Тигър, Северен Ирак. Ираклий изпраща в Константинопол триумфален манифест, описващ военните действия и победите му. Персийският владетел Хосрой е свален и убит, а през 628 г. приемникът му на престола Широе се договаря с Ираклий да напусне Сирия, Палестина и Египет, а похитеният Кръст Господен да бъде върнат с почести и огромен откуп. Ираклий влиза в Константинопол с невиждан триумф, защото е разгромил персите в решителни битки, нещо, което никой след Александър Велики не е правил. Като него се окичва с персийската титла "Шахиншах" - Цар на царете, зарязва римската "Augustus", означаваща обожаем, поради това несъвместима с християнството, а след време първи се нарича "василевс" - владетел. Това е знак за смяна на латинския като държавен език с гръцкия. Тържествено шествие връща Кръста в Йерусалим. Кан Кубрат - вожд на оногондурите - е възнаграден богато с плячка и почести. Въпреки че няма исторически сведения да е участвал във влизането в Йерусалим, той очевидно ги е заслужил именно в тези военни кампании. Което ще рече, че има решаващ принос за победата. Още повече, че получава нещо много по-голямо от плячката - държава Византия го признава за владетел и той през 631 г. обединява кавказките българи. Признат е от Империята за владетел на държавата, която летописците ще нарекат Стара Велика България, дори получава титла "патриций". Въпреки че Византия открай време има желязна доктрина: "Един е Господ на небето и един е императорът на Земята - този в Константинопол". Все пак намира начин да признае, че и Кубрат е от Бога сложен повелител на българите. След смъртта на Ираклий през 641 г. в Константинопол започва борба кой да го наследи на императорския трон между сина му от неговата първа жена Евдокия - Константин, и втората му жена Мартина и нейния син Хераклион. Йоан Никийски пише, че
Кубрат подкрепя Мартина и сина й: "И когато жителите на Византион чули това известие, те си казали: "Този план е съставен от Кубрат, вожда на хуните, племенника на Органас, който беше покръстен в града Константинопол и възприет в християнската общност в неговото детство и беше израсъл в императорски дворец. И между него и стария Ираклий съществуваше голяма обич и мир. След смъртта на Ираклий и той показа тази обич към неговите синове и неговата жена Мартина, понеже (Ираклий) му беше оказал приятелство."
Светослав ПИНТЕВ

Завещнието на Ванга и пилетата на времето

 

 

Отново започнаха спекулации с името на Ванга, както след всяко значимо събитие.След потопа, почернил България пак започна да се върти старата плоча: "Предрекла е наводнението, казала е, че през късна пролет ще плуват трупове". Записал го някакъв съветски изследовател, който никой не го е виждал и на снимка.Анатолий Любченко. Дали да съществува? И да е реален човек бившето КГБ го крие. По-вероятно е обаче да си го е измислило. Реших да публикувам няколко текста, които разглеждат Ванга от различна гледна точка. Този е от книга за пророчиската, на която съм издател. Вътре се цитира Стилиян Иванов, режисьор , израснал край пророчицата. Думите му добре обясняват природата на спекулациите. Именно той е човекът, който е бил край Ванга преди да я откарат  насила в Правителствена болница. Никакъв Любченко не е имало там. Това е само за загрявка. Ще има още доста....Ето началото на една необикновена книга, която се дописва сама. Беше , посветена на Ванга и 2012,но се говори и за 2014 г.

–

 

 

 

На колко години бяхте, като ослепяхте?

 

 

 

 

 

- На четиринайсе години, момиче големо бех. Един ветер ме задуха, една вихрушка ме завърте, напълниха се очите с песък и от пeсъко джамчетата на очите се повредиха...

Бех у едно село, татковото село, на двайсе километра от Струмица, това село се казва Ново село, с моя братовчедка бех, жива е и сега. Она се беше качила на едно магаре, а мен ме е страх да се качам на магарето, одам по нея и она падна от магарето. Сигур много я е заболело, она плаче и аз и викам, айде стани, ма! Стани, стани и доде се разправяме, една силна буря, една вихрушка, силен ветер как ме зави, как напълни очите и по-натам не знам.

 

 

 

 

 

Из разговорите на Ванга с проф. Шипковенски

 

 

 

 

Най-прочутата пророчица на XX век, сляпата българка Вангелия Гущерова - Ванга, отново е в устата на сънародниците си, а и на милиони други хора по планетата. Сигурно, защото сега светът преживява тежки времена, както когато тя започва да пророкува в началото на Втората световна война. По собствените и думи, тогава през 1941 г. при нея, пред къщурката й в родната Струмица, тогава част от Югославия, се появява божествено красив конник, излъчващ ярка светлина, богопдобен висок мъж с приказни златисти доспехи, който слиза от белия си кон, за да и каже, че тя е определена:  

 

 

„да предсказваш на живи и мъртви, защото светът ще се обърка и много народ ще се изгуби.”

 

 Така и става. Ванга тайничко споделя, че конникът е Христовият апостол свети Йоан. Свързват го и с тракийския Херос. Ванга още по-тайно признава, че той казва и друго, което по разбираеми причини през социалистическата епоха пророчицата споделя само с малцина:

 

 

 

 

 

 

„Трябва да кажеш, че ще има световна война и тази война ще я започне Сталин.”

 

 

 

 

Бившият съветски разузнавач Виктор Суворов, който написа поредица от книги за митовете около Втората световна, твърди че съветският диктатор Йосиф Висарионович Сталин де факто започва войната на 19 август 1939 г., давайки директива за тайна мобилизация на въоръжените сили на СССР, а по-късно разпраща запечатани в пликове заповеди за нападение над Германия, които трябва да се отворят на определена дата, за да започне офанзивата. Адолф Хитлер го изпреварва с две седмици и напада. Дали е така? Историята се пише от победителите, а те често премълчават неудобните факти...

 

 

 

 

 

В книгата си “Психични явления зад желязната завеса”, издадена в САЩ още през 1970 г., авторите Шийла Острандер и Лин Шрьодер пишат:

 

 

 

 

 

„Не бива да се изненадвате, че малка България има модерен, пръв в света институт по сугестология, в чиято дейност участва и Ванга Димитрова. Българското правителство е направило световен прецедент при изучаване на ясновидството. Българите трябва да бъдат поздравени за това, че са били достатъчно интелигентни и смели да започнат изследване в тази важна и ценна област от забуленото царство на човешкото познание. Ако те доведат до положителни резултати, може би малка България един ден ще се смята за страна, донесла на света най-голямото откритие на всички времена.”

 

 

 

 

Институтът по сугестология изследва феноменалните възможности на Ванга и силата на въздействие на нейното биополе.

 

 

 

 

 

„Резултатите бяха невероятни, може би това я спаси от интерниране и получи официално разрешение да помага и лекува хора. Това беше първата лаборатория по парапсихология в социалистическа страна”, казва след години проф. Георги Лозанов, който ръководи научната работа с пророчицата.

 

 

 

 

 

Българите обаче там си и остават. Институтът е разгромен още през 1979 г., а световноизвестният учен, създал уникален метод за учене на езици, е наврян в миша дупка, после дори е прокуден от родината си. И досега не разбира каква е вината му.

 

 

Днес едни уж духовни и богобоязливи люде искат да анатемосват Ванга от висотата на амвоните си и дрънкат глупости по телевизиите, други говорят чули-недочули, преиначават казаното от нея така, както им отърва на тях. За политиците да не говорим. Трети обаче се опитват да разберат дарбата й в светлината на хилядолетното развитие на човешката душа и нейните тайни, дадени от Бога. 

Може би точно тогава ще се докаже, че Вселената е гигантска холограма, т.е. всеки неин атом е образ и подобие на Мирозданието, а във всяка една частичка от захарчетата на Ванга се съдържа информация за цялото. 

 

Близкият приятел и градски на ясновидката, ексцентричният и самобитен композитор Петър Баков свири на тарамбука и пее една песничка, съчинена от него самия. Тя започва така:

 

 

 

 

 

 

 

 

„Касандра си ти, Ванга, преродена от вечността”

 

 

 

 

Дори няма представа колко е прав този човек, древните оракули Касандра, Пития, Сибила наистина продължават да говорят през нейната уста за хората от бъдещето. Правят го чрез мистичната си енергия, която е извирала по българските земи от началото на времената и ще продължи до края им. Един от най-значимите и извори е великото светилище, което в древността е някъде около местността Рупите, където Ванга пророкува. Надявам се тази книга да ви даде бегла представа за мистичната история на това изключително място.

 

 

 

 

За 100-годишнината от рождението на Ванга режисьорът Стилиян Иванов отново издаде филма си за последните земни дни на пророчицата, за последните и думи, за последните и часове на Рупите. Жива.

 

 

 

 

 

„ Да спрат да гледат единия какво има в паницата на другия!”

 

 

Филмът е озаглавен „Вангя”, както я наричат хората от нейния край. Самият Стилиян Иванов е тамошен и от малък вижда и чува чудесата на пророчицата. Ето какво ни разказа той за тази среща-сбогуване с ясновидката:

 

„Когато отидохме, започнахме: ”Лельо Ванге, как си, що си, един час се загуби, а тя: „Седете да почваме!” За първи път започнахме така. И тя заразказва неща, при които косата ми настръхна. Разбирах, че го казва като послание. Вече нямаше общи неща.

 

 

 

 

 

 

 

„Няма да се боите! Лошото вече отмина! Идва доброто! Още няколко години! Ама за да стане народът, требва да спре да завижда!...”

 

 

 

 

„Така говореше леля Вангя”, разказва Стилиян Иванов. Чрез филма му тя прави своето духовно завещание, в което зове българите да са по-добри, да се обичат, за да тръгнат напред и нагоре. Което е същото като „Да спрат да гледат единия какво има в паницата на другия!”

 

 

 

 

За това ни заклева тя пред камерата му. Казва често също, че „не е важно какъв си, а дали си добър човек.”

 

 

 

 

Екипът на филма си тръгва, а на следващия ден я откарват, без да я питат, на „лечение” в Правителствена болница в София, където тя угасва.

 

 

 

 

 

„Вангя” е единственият филм, в който пророчицата сама иска да се снима, настоява да побързат с него, а даже лично режисира част от кадрите, давайки акъл за всякакви подробности, включително как точно трябва да се снима и какво да я питат. Просто тя знае, че времето и на тази земя свършва, знае, че трябва да каже последната си дума пред хората, които цял живот са и вярвали, че и на техните потомци навярно.

 

 

Когато Стилиян Иванов отива при нея с екипа си, той си няма никаква идея, че някой ден ще снима и други документални филми. Това тогава изобщо не му идва на акъла. Той е млад човек. Вълнуват го забавни програми, музикални клипове, красиви певици с нежни гласове, светлинни и звукови ефекти.... 

При тази последна среща Ванга обаче категорично го насочва към документалистиката, а след години той създава два великолепни документални филма, посветени на култа към Богинята майка в Анатолия през древността, както и лентата за митичния родопски певец Орфей.  

 

Колкото и невероятно да звучи точно тези две фигури, изплували от най-древните предания, са от голямо значение за разгадаването на част от тайните на Ванга в светлината на вечните тайни на Битието. А тя насочва младия режисьор точно по този път. Това може и да е случайност, ама надали. При Ванга случайностите имат почти винаги закономерен характер.

 

 

 

 

 

 

 

 

Историята с режисьора ми прозвуча като приказния мотив, който фолклористите и учените, изучаващи митовете, наричат: „поставяне на изпитание пред културния герой”. Потърсих Стилиян Иванов и помолих да разкаже повече подробности, за да се отърся от тази налудничава идея, но срещата само засили потока на странните мисли. Освен разказа за филма и завещанието и той ми предаде с нейните думи една от притчите на Ванга, както и случката с „пилетата”, които и донесли като подарък, две птичета от далечната приказна страна, наречена Индия, два индийски синигера, изпели пред нея чудни истории. В митовете и житията разбирането на птичия език е привилегия на хората и боговете, които притежават магическа власт над природата. Буда беседва с птиците, а свети Франциск им проповядва. Така и тя. Тези синигери ме накараха да се замисля за бъдещето ни, но и за връзката на Ванга със старите учения, с мъдростта на земи, които се простират през девет планини в десетата, през океани и морета. И в крайна сметка да напиша тази книга. Затова предавам целия му разказ дума по дума...

 

 

 

 

 

Говори Стилиян Иванов:

 

 

„Факт е, че когато правихме филма през 1996 г., не съм имал намерение въобще това да ми стане професия, кариера някаква. Това съм учил, това съм искал да правя-забавни програми, не документалистика. Докато почиваше екипът й казах: „Лельо Ванге, много-много не ми е отвътре това”. Тя отговори: „Това ке е”. Аз си викам наум: „Божее... Аз какво искам, а тя сега какво ми приказва.” Ама нали никога даже не ми е минавало през акъла да й кажа „не”, това е абсурд..., тя от малък ми е помагала. Помислих си: „Може вече и да не познава.” Тя с този филм ми подсказа неща, които тогава са били много далече от съзнанието ми. Някои казват: „ Ванга е телепат. Чете мислите.” Не може обаче да ти прочете мисли, които изобщо нямаш. Тя ме е насочвала, а аз се дърпам, защото исках да снимам забавни програми...”  

 

Ванга има една много хубава история, която обича да разказва. Каза я, когато събориха мавзолея на Георги Димитров. Това беше много болна тема тогава. По този повод леля Ванга изведнъж започна да говори как Господ изпратил един от ангелите си на Земята, за да види какво става под нея, та после да му докладва. Той се върнал след време и казал: „Ами нищо не видях. Само бели кости, това е.” Господ го попитал: „Видя ли кой е генерал, кой цар, кой слуга, кой войник?” Не е ясно. Пред смъртта всички сме равни. Човек трябва да живее така, че да знае, че никой не е повече от другия. Това изречено с нейния глас особен, по начина, по който говори тя, звучи убийствено.”

 

 

 

 

 

 

-В състояние на транс често ли изпадаше? - попита някой.

 

 

 

 

- Периоди на транс в по-предните години Ванга много често е получавала. С годините тези състояния намаляват. Аз си го обяснявам с друго. Тя постепенно минава в едно такова междинно състояние между два свята. Трансът е начин да се откъсне, за да отиде и да общува с някакви други сили. То нейният живот си беше такъв.

 

 

 

 

 

Когато й подарихме за Нова година едни индийски синигери...

 

 

 

 

Защото на леля Ванга какво да подариш, тя няма нужда от нищо, каквото и да и дадеш, тя го държи в ръцете си малко и го маха. Ако занесеш шал, ще си го сложи. Тогава и бяхме на гости с продуцента Деян Неделчев и актрисата Невена Коканова. Невена вика: „Аз съм и купила шал. Да не вземете и вие да подарите шалове, три шала да донесем, няма да стане това, няма да стане.” Ние мислихме, мислихме и взехме два индийски синигера. Искахме да е нещо рядко. Като влязохме в къщата и, тя започна да говори общи неща: „Къде сте, що сте?”, такива работи. По едно време взе да разрежда приказките и двадесет минути я отнема. Само ние говорим, защото не може да започнеш да я ръчкаш, за да приказва. След тези двадесет минути се сепна и каза: „Иий, тия пилета колко отдалеко идват, какви неща ми разказаха.”

 

 

 

 

С Невена си говорихме тогава, че тя вече много често започва да „вижда” само от един предмет. Няма нужда да й носиш бучка захар, няма нужда да й разказваш какъв си. Тя го хваща и по нишката, по нишката - започва да говори.”

 

 

 

 

Тук историята на режисьора свърши, но се появиха нови необикновени въпроси. Като този:

 

 

 

 

 

Какво ли са казали тези индийски пилета на Ванга?

 

 

 

 

Дали са и изпели нещо за пременените като булки крави, преживящи навсякъде из родината на Ганди, за огромната снежнобяла статуя на Шива в средата на свещената река Ганг, за малките йоги, които висят с въжета от вековни дървета, за мъдростта на махатмите, за киселото мляко, което ядат и там, за това, че се говори как точно Индия е най-древната родина на българите.

 

 

 

 

Нищо чудно да са разказали и своята собствена история, притчата за това как на пъпа на бог Нараяна, който се смята за едно от превъплъщенията на Вишну, пазител на Вселената, пониква и израства самото космическо дърво. В клоните му пеят две птичета, кой знае, може да са и синигери. Това са: Агни – огънят, и Индра - бог на водите, от чийто сблъсък е създадена Вселената.

 

 

 

 

Може да са й изчуруликали също, че тя пророкува върху развалините на най-стария и почитан в древността храм на Зевс, чиито култ тръгва от племената, живели в земите около Рупите, да са и припомнили как са пеели и преди хиляди години в дърветата на свещения му дъб...

Или са казали нещо за идващата 2014 г., нещо, което мъдреците знаят отдавна?
Очаквайте следващите глави....

Чета във вестник "Кориере дела сера", че заради кризата 6 от 10 италианци напоследък честичко са хапвали храна с изтекъл срок на годност. Намирали я евтино, нищо, че е забранено да се продава. Лапали, лапали, най-вече спагети предполагам, защото те и без друго основно това си манджарат. И бедни, и богати... А в родината на Данте, Петрарка, Микеланджело, Леонардо и т.н. средната заплата е едни 1300-1400 евро.
Чудя се колко храна за хвърляне се яде в България, като изобщо няма да ви обяснявам колко пари взимат хората в нашата балканска страна, където цените на продуктите не отстъпват на средноевропейските. Родината на Бай Ганьо и "Три синджира роби", ако ме разбирате... Не обяснявам, защото тези хора сте самите вие и знаете това много по-добре от всеки, най-вече от социолозите, струва ми се. Както си знам и аз, както го знае всеки от нас. На Апенините било направено мащабно социологическо проучване по този въпрос. А у нас никой ли не се е сетил, мисля си. Може, ама надали, както се изразява един певец... Аз поне не съм чул, а съм абсолютно сигурен, че на социологическите агенции им е много по-важно да мерят рейтинга на този или онзи политик, да ги сравняват, разпъвайки ги като трофейна кожа на лисица за конкурс на Ловно-рибарския съюз, който е на път да ми стане любима тема, но за него друг път. Защо им е на социолозите да се занимават с глупости, като това какво яде народонаселението. Щото тия, дето набиват преоценени храни, хич нямат навика да плащат за подобни проучвания, на акъла не им идва даже. Виж, търговците, на които са им залежали стоките, ако дадат някой лев, това е друга работа. Тогава може да се проучи и този аспект, как боклукът да се продаде на населението. Такова изследване ще спретнат, че свят да ти се завие. Ще се окаже, че нацията настоява да яде храни с изтекъл срок, даже настоява за законодателни промени в тази посока. Глас народен е това... Не вярвам да има нужда обаче, според мен, тази стока, така или иначе, се продава с нови етикети.
У нас традиционно не може да се вярва на това, което пише на опаковката, нито на нищо. Ако прочетеш "100 % месо", значи трябва да си предоволен, ако в колбаса има нещо различно от рога, копита, нокти и отровен оцветител. Той, разбира се, не убива веднага. Ако пише, че кокошката е щастлива и щъка из полята като див фазан, най-вероятно е била затворена в метална кутия. Всяка стока у нас спокойно може да е с изтекъл срок, но да има всички необходими печати, че е годна до 2016 г., примерно. Нали количеството наблъскана химия я пази от разваляне. А и пише черно на бяло, че ядете екологично чист продукт. За това изобщо не ми се отваря приказка, че филмчето "Крилце или кълка" на Луи дьо Фюнес ще ни се види като кулинарен рай. Публична тайна е, че ядем хляб, за който в останалите страни от Европа не само биха скъсали производителя от глоби, а и зад решетките щяха да го хвърлят, ако потребителите не са го одрали публично. То си е за разстрел направо...

Един специалист разправяше тези дни по медиите, че в насъщния ни е някакъв изумителен буламач, съставен от некачествено брашно от ГМО пшеница, химически подобрители, консерванти, опасни Е-та за фасон, каквото и да значи това, емулгатори, амилази, протеази и пр. гадости. В най-добрите традиции на социализма, та и до днес, у нас надписите върху стоките служат, за да прочетеш нещо, на което в никакъв случай не трябва да вярваш. Ако искаш да оцелееш, е необходимо да си наясно, че ако има нещо сигурно на този свят, то е истината точно обратна на написаното. И това тук вече е повече от природен закон. Така е и със социолозите впрочем. Повечето от тях вече са просто смешни в опитите си да ни уверят, че процентите им са чиста истина, все едно ние още не сме опознали авторите им. А знаменитата фраза от социалистическата епоха "Ранътъ прави борбътъ" взе да добива нови, направо титанични измерения в наше време. Има и изключения, разбира се, не само сред богатите, които си имат лични стопанства, но и сред обикновените хора. Божидар Бояджиев от Казанлък например е един от малцината у нас, които могат да са сигурни, че напоследък са хапвали прясно и истинско месце, макар че всичко е относително. Защо точно той, ще попитате. По простата причина, че въпросният юнак е тазгодишният победител в борбата за коча на традиционните пехливански борби в местността Свети Трифон край Асеновград. Сега пехливанските борби са извънредно модерни и се отразяват като мачове от Шампионската лига. Та, този як мъж, 35-годишен, национален състезател по свободна борба, на финала победил противника си с туш, като за награда метна на врата си охраненото животно и се запасил с мръвки.
Става въпрос за 111-килограмов овен, който може да е малко жилав, ама поне е истински. Бояджиев получил и 20 литра мавруд, който най-вероятно също е истински. Какво му трябва повече на човека. Дето викал шопът, когато докторите му обяснявали колко лош холестерол има в свинското: "Ти ми опечи едно прасенце, наточи ми една дамаджана руйно вино, па ме чекай да умрем". Горе-долу такова е положението и с кочовете. Независимо дали става въпрос за овен, козел или някакво друго добиче. Не е в хайванчетата работата обаче, а в ритуалното им заколение, в което също имаме стародавни традиции. Тук вече не става въпрос само за храна, или става, но на друга семантична плоскост. Говорим за това, че българите все по често гледат на елита си като на жертвено животно, а не на себе си, както беше доскоро. Вече точат ножа с мрачна решителност. Мога да дам много примери, но няма да ми стигне мястото и за четвъртината. Самото животно рупа ли, рупа, май хич не му се вярва, че може отстрани да изглежда като тревопасно и да му теглят ножа. Щото по природа е хищник и го показва по всякакъв начин. Точно в това му е проблемът обаче... Назрява моментът, когато нещата внезапно ще се променят, а вълкът в овча кожа може да се превърне в жертвено животно или козел отпущения, както казват руснаците, които след т.нар. ВОСР го свързват с милицията, като институцията, която отнася ругатните заради властта. Изобщо, символиката около този козел обикновено се свързва с човек, който поема чуждата вина, но нашият случай не е такъв. Фразата идва от библейското предание, което разказва, че при древните имало ден, определен за опрощаване на греховете. На специална церемония първосвещеникът полагал ръце върху главата на козел, за да пренесе греховете на своя народ върху него. После го прогонвал в пустинята където той намирал смъртта си. Или му виждал сметката на място. Не е важно... Досега този жертвен козел беше цялата ни нация, но май е решила вече да не бъде, дори да не й личи много. Както казва въпросното животно в едноименната песен на Владимир Висоцки: "Отпускать грехи кому - это мне решать, Это я - Козел отпущения!" Взел, че си повярвал, че е важен, и обърнал ролите. И пробвал с "козлинное вдохновение" - колко са остри рогата му върху телата на разните лисици, мечки и вълци, които превърнал в жертвени козли. Дошло доста неочаквано за страшните горски зверове, та ги набучил и ги вдигнал във въздуха един по един... Ако т.нар. елити не разбират тази приказка, това си е техен проблем. Само да им кажа, че жертвеният козел нещо е ядосан, много е ядосан... Не го гледайте, че сега е кротък и изглежда готов за заколение. 

 

Хотелиери от Слънчев бряг били родили невероятната идея да отговорят на скандалния филм на Би Би Си за сладкия и разгулен живот в курорта, като сложат табелки "Внимание, англичани!" навсякъде, където отсядат поданиците на кралицата. Нещо като "Пази се - зло куче". Това е почти толкова гениално, колкото соц лозунга, украсил центъра на Тутракан през 80-те години на миналия век, който за мен е крайъгълен камък на народопсихологията ни. Нееднократно съм го цитирал поради непреходната му значимост, редом с призива за повишаване производителността на труда, овесен през онази епоха в голям птицекомбинат: "Всяко яйце бомба, всяка кокошка летяща крепост срещу империализма." И редом с други такива безценни късове на пропагандния гений на българина като: "Комсомолският член - винаги изправен",
"Образцов дом е този, в който има най-много говеда" и пр... Коронният лаф, или слоган, както го наричат днес пиарите, опънат в Тутракан, обаче беше и ще си остане ненадминат по своята мащабност и мощ. Той гласеше: "Роналд Рейгън - враг №1 на Тутраканската селищна система".
Представяте ли си за какви "Междузвездни войни" говорим, за каква епопея. Президентът на САЩ, от една страна, черният вожд на целия световен империализъм, нещо като Дарт Вейдър на Запада... От друга страна, т.нар. от него "Империя на злото", а всъщност Република на светлината, изгряваща от Изтока, но не социалистическият лагер, не СССР, нито Варшавският договор, а пресветлата Тутраканска селищна система, люпилня на джедаи и могъщи борци за световен мир. Този върховен идиотизъм днес се повтаря като фарс. Местните хотелиери били обидени за филма, показващ как английските туристи прекарват ваканцията си, играейки на руска рулетка с живота си по Българското Черноморие. В социалните мрежи най-разнообразни патриоти реват с крокодилски сълзи, а други ги успокояват, че това е най-яката възможна реклама за курорта, което си е вярно. Ще кажеш, че всички са акционери в Слънчев бряг, така силно се вълнуват. Буря в морето направиха. Миналата седмица BBC излъчи филма "Booze, Bar Crawls And Bulgaria", който разказва за курорта ни като за царството на сексуалните оргии на публично място, престъпността, евтиния алкохол и наркотиците. Много самородни гении на конспирацията заподозряха коварен план за омърсяване и съсипване на тази перла на Българското Черноморие в частност, както и на туристическия ни бизнес в цялост. Навремето беше модерно да се обвинява за всички проблеми световният империализъм, май тази тенденция се завръща с нова сила. Някога обвиняваха ЦРУ дори за въшките, плъпнали по главите на питомците на столичните училища. Преподавателката ни по математика веднъж забеляза: "Мислехме, че разни американци, разни шпиони ни пускат въшките, а те са си били чисти, родни, наши български въшки". Еврика! Директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов обаче е реалист, разправя:. "Филмът на британската телевизия Би Би Си за българския курорт Слънчев бряг не е част от кампания срещу българския туризъм, а филм за пиянството на британската младеж. Това е проблем на Великобритания". Добре, отдъхнахме си, че не се касае за мащабен заговор срещу туристическата ни индустрия. Знаете ли, Би Би Си няма и пръста си да мръднат за нещо, което става в България, ако в него не са замесени британци, това е съвсем сигурно. Те виждат само своите проблеми, като изобщо не им дреме за нас, ако ще от Ком до Емине да направим гола верига от съвкупяващи се и дрогирани български граждани и гражданки. Все едно ние да се вдигнем да отразяваме, че няколко пастири на лами от село в Андите си направили гол купон, после така се надъвкали с листа от кока, че не могат да си намерят стадото. Разбира се, че на Би Би Си изобщо нямаше да им пука, ако всичко това се случваше не с британци, а с каквито и да било други граждани. Което за тях е съвсем естествено. Обаче и в България не се забелязва някой да му пука, да се е трогнал, че в елитен наш курорт наркотиците са повече от тревичките - обикновените тревички, че от чужбина са дошли, за да снимат това. Не, виновен е империализмът, Британия защо владееше индусите и други братски народи? Хотелиерите в Слънчев бряг направо обявиха свещена война на Обединеното кралство, връщане назад няма. Кръстоносци сущи... Собственикът на хотела, в който отседнала авторката на филма Стейси Дули - Веселин Налбантов, дори сериозно обмислял да заведе дело за манипулация и измама срещу екипа на Би Би Си. Твърди, че всяка сутрин екипът на телевизията се прибирал призори не съвсем трезвен. Други интерпретираха думите му направо като много пиян. Естествено, че за да отразиш пълноценно порока, трябва да му се отдадеш, уважаеми г-н хотелиер. Нали затова сме в тази професия, колеги... Както някога казваше на един ентусиазиран борец срещу алкохола и покварата Ярослав Хашек: "Чешката гражданка Павла Моудра изнесе веднъж лекция за Армията на спасението, в която доказваше, че армията правела истински чудеса. Пияници за една нощ ставали трезвеници, бърлогите на разврата и нечистите страсти се превръщали в образцови домашни огнища, проститутките се преобразявали в жертвоготовни милосърдни сестри, печените престъпници - в ревностни проповедници на строгия морал.
Вие не ми допадате! Пияница били ли сте? Не сте! Обикаляли ли сте свърталищата на разврата и долните страсти? Не сте! Проститутка били ли сте? А закоравял престъпник? И това не. Извинете, но кажете ми, млади човече, как искате да проповядвате морал без съответната подготовка на закоравял престъпник, бандюга или алкохолик." Няма как. Небезизвестният бизнесмен Младен Мутафчийски също коментира пред БНТ-1 забавленията на английската младеж по нашето Черноморие: "Срещу 6 паунда им обещават 4 часа пиене на корем и секс в басейн, а от балкона деца гледат. Във филма обаче не са показали разликата от 2012 г., когато е имало 9 балконинга, тази година е само един". Забележителен напредък. Както вече сме отбелязвали, терминът "балконинг" се роди от необходимостта да се даде име на едно от любимите занимания на подпийналите британски туристи у нас. Тази новоизкована дума обозначи хвърлянето на почерпения турист от балкона на стаята му направо в басейна на хотела, като е препоръчително последният да бъде пълен с вода. Не за друго, а защото, ако се окаже, че е празен.
 Великобритания може да обяви война на Слънчев бряг, което е много по-сериозно от обратния случай. Както е известно, бившата империя удря много жестоко, когато трябва да си защити поданиците, нищо, че пребиваващите у нас такива са безспорно ярки пияндета. В Слънчев бряг не идват лордове, а безработни, в края на краищата. Не че благородниците не се натряскват и не се отдават на низки страсти, но обикновено предпочитат да го правят по скъпите си яхти, закотвени край екзотични острови. И нашите роми искат така, нали и те си имат аристокрация - царе, барони и пр. издънки със синя кръв. А и да припечелят нещичко... Което си е право, не само искат, а и действат с размах. Някои от братята, регистрирани като еднолични търговци, кандидатствали за свежи пари от ЕС, с които се налагало спешно да накупят яхти и хеликоптери. Това по Програмата за развитие на селските райони. Не крави, патки и трактори, разбира се, те са отживелица. С яхти и хеликоптери щели да развиват селски туризъм, дами и господа. Тогава лордовете сами ще дойдат, а балконингът ще получи своето естествено развитие и ще еволюира до "хеликоптеринг"- хвърляне от вертолета право в селския вир или язовир. Те поне почти винаги са пълни...

Откъс от книгата "Символът 2012-2105 г. Свитък II

 

И повика Авенир първия от властителите на гърма. Името му бе Авадон, което значи ангел на бездната. Косата му бе от пламъци, а лицето му – гиздаво, като лице на жена. Очите му бяха тъмни като пропаст и пареха.

 

И страх налетя върху вселената, леден страх.

 
„Богомилски легенди”, Николай Райнов

 

 

 
Убийството на държавата е подготвено в детайли още в средата на 80-те години на двадесети век от организирана престъпна група. Тя е не другаде, в българското държавно и партийно ръководство, и ясно си дава сметка, че комунистическите партии не могат да удържат още дълго властта. За да я запази под някаква друга форма, е готова и на съюз със Сатаната. При това не само в метафоричния смисъл. На помощ се притича и КГБ.

  Необходимо е незабавно разследването на убийството на държавата, което трябва да върви в две посоки. И двете започват с името на бившия високопоставен функционер на БКП, мним превратаджия срещу диктатора до 1989 г. Тодор Живков и премиер в първите години на прехода Андрей Луканов.

„Започнах да подозирам, че Андрей Луканов е архитект на мафията и на прехода”

 Това не го казвам аз, а неговият съпартиец, депутат от парламентарната му група и председател на Комисията по досиетата във Великото народно събрание Георги Тамбуев. Той обаче преди всичко е разследващ журналист и стига до впечатляващи изводи. На едно място дори сравнява Андрей Луканов с черния ангел на бездната - Авадон. За това прозрение журналистът разказва, след като прочита плана Ран-Ът, и по-точно поверителната част на доклада на американците Ричард Ран и Роналд Ът, предоставена му от Луканов, който е поръчал този доклад. Ето част от разказа на Тамбуев, изложен в книгата му „Особено мнение”: „Искам от Луканов да се запозная с нея /поверителната част на доклада Ран–Ът – б.а./ Той не възразява. И по време на едно пленарно заседание ме кани да отскочим до жилището му... Андрей Луканов ми дава папката с поверителната част от доклада... Чета я и косите ми настръхват. Все едно чета откровението на Йоан или предсказанието на Нострадамус за Апокалипсиса. Не, тези редове не могат да бъдат написани от хора, които милеят за народа и държавата ни. Те са написани вероятно от някакви мрачни ангели на бездната /като Авадон например./ 

Цялостният прочит внушава предусещането, че народът ще си тури сам въжето на шията. Очаква се невиждан глад. Все по трудно ще се намира храна. На пазара ще се появят ментета от всякакъв калибър. Най-уязвимата част от населението – децата и възрастните - ще получават тежки хипертрофични увреждания от системното недохранване... 

 ...Мизерия, глад, болести, нищета – това прокобява поверителната част от плана на Ран –Ът. Да работиш за осъществяването на този план в името на някакво илюзорно светло бъдеще, значи да станеш палач на собствения си народ...

 От този момент Андрей Луканов стана за мен политически демон на разрухата. Вече не изпитвам разочарование, нито гняв, а открита ненавист”, пише в книгата си Тамбуев. 

 Целият сценарий за перестройката на КГБ е изпълнен от ДС. Сред спортистите са набрани нови еничари, на които е разрешено да грабят и убиват. Планът успява единствено в Русия и България. Според извратения сценарий шефът на зловещата източногерманска служба ЩАЗИ Маркус Волф трябва да застане начело на опозицията в ГДР. Той между другото дава идеята за т.нар. първи демократичен митинг в България. Това, което не получи гласност, е, че е сключена сделка с влиятелни кръгове във Вашингтон. Същността й е 

  Комунизмът си отива, но водачите му поемат тежкото бреме да градят капитализъм със свои кадри.”

 

 

 Американците, както самият Солженицин многократно ги обвинява, са винаги склонни да заложат на ужасяващия си прагматизъм, граничещ в този случай с откровен цинизъм, да дават път не на дисидентите, които може да станат неконтролируеми, не на борците за демокрация и човешки права, които у нас и без това почти липсват, а на бившите властници и техните протежета, защото „знаят как се управлява”. Те не се противопоставят на идеята да се създаде мнима демокрация, която в крайна сметка е контролирана от комунистическите партии и секретните служби. За тях е достатъчно, че са спечелили студената война и са превзели врага отвътре. Нямат нищо против местните вождове да продължат да управляват туземците си.

Силовите групировки на еничарите и техните кукловоди от върха завземат територията на бившата държава България с огън и кръв. Престъпленията и убийствата в лагерите на комунистическата власт започват да бледнеят пред тези, които стават всеки ден по улиците. Точно това е целта хем да се овладее икономическата власт, хем пак да се наложи терор на населението, хем да се демонстрира „как е при капитализма”, та носталгията да накара обезумелите хора да гласуват за легалното крило на Партията. Тази система работи вече 20 години. 

Войната в Югославия и наложеното на съседната държава петролно ембарго дава възможност да се подпомогне „братският” режим на Слободан Милошевич с гориво. Гнездото на осите е осигурило свободно преминаване на границите на цели влакови композиции и колони от тирове с петрол. Така преките изпълнители - силовите босове, започват да стават приказно богати, въпреки че отделят солиден процент за тези нагоре. Босовете на еничарите обаче започват да бленуват за самостоятелност. Започват първите им публични екзекуции. През годините в „контролирани гангстерски войни” са разстреляни близо 6 хиляди от еничарите. Само ще напомня, че жертвите на САЩ във войната с Афганистан са под 2000.
Знаете за създадения още от Сталин Отдел на дявола към КГБ, който работи по психоконтрола на населението. Той вероятно има български аналог в ДС и нейните наследници, който действа и в момента. 

  Наскоро синът на Андрей Луканов Карло свидетелства, че баща му е получил предложение от американска страна да напусне БСП и да оглави опозицията или нейно правителство. Горещият радетел на българската следа в атентата срещу папата Джон Паница, който му е отправил предложението, отсякъл: “Ще съжаляваш за това”, когато той отказал.   Най-голямата лъжа, произнесена за баща му, твърди Карло Луканов, е, че е разнасял пари с куфарчета. Той е помагал на много хора с контакти, съвети, идеи, но раздаване на пари не е имало. 

  Да видим какво казва по този въпрос журналистът, депутат от БСП и председател на комисията по досиетата към Великото народно събрание Георги Тамбуев, който дълги години върви по следите и разследва деянията на високопоставените си съпартийци. В книгата си „Особено мнение” (изд. „Труд”, 2004 г., стр 203) пише така:

 „...с вътрешното разпределение на парите се е занимавал пряко Андрей Луканов, а с външното - Огнян Дойнов...

   ...От многобройните ми срещи проблемът, който ме вълнува, започва да се избистря като фотографски образ в легенче с проявител. Става ясно, че е осъществена от тандема „БКП - ДС” и е преминала на три нива:  

Местно - в София и в окръжните градове. Правило: на много хора - по малко.

Централно - в София. Правило: на малко хора - по много.

Висше - по чужбина. Правило: на съвсем малко хора - съвсем много. Тук сумите не са давани на ръка, а са внасяни по сметки в чужди банки.

За връзка с издателите: 0889 916328

Има една школа, която твърди, че добрата литература  е онази, която разширява кръга на очакване на четящата публика. А е толкова трудно за изненадаш тази капризна и разглезена от безброй автори аудитория, да ѝ поднесеш нещо, което да надхвърли тази омагьосана окръжност. Мнозина писатели се опитват да го сторят чрез  все по-абсурдни идеи, изхвърляния във всички посоки и яростен натурализъм, но това изобщо  не е нещо ново.   Е, „Проницателят” на Анди Андрюс го прави по точно обратния начин. Тази книга надхвърля и разширява кръга на очакванията, поне на моите, но съм убеден, че и на мнозина други. Говорил съм поне с десетина души, които твърдят същото, сигурно сме милиони.Книгата изумява не с някакви потресаващи разкрития, а с изваждането на бял свят на прости, ала жизненоважни за човека истини, които той сякаш винаги е знаел, но е забравил.

Скитащ старец с много сини очи една нощ се запознава с юноша сирак, живеещ под кея на едно градче в Мексиканския залив. Дава му три книги, говори му чудни неща... Момчето е враждебно настроено, но прочита „Мемоарите” на Уинстън Чърчил, после и другите книги, за да разбере, че големите победи идват след големи поражения. Старецът прибира книгите, носи му други и изчезва за дълго. След време младежът става известен, преуспяващ и щастлив човек. Търси стареца Джонсън, за да му благодари, защото е убеден, че дължи всичко на него. Среща го, мъкнещ вечния си кафяв куфар, за да стане свидетел как той помага на още много хора. Показва собствените им проблеми в светлина, за която не са и подозирали, че съществува. После те сами намират решенията. Джонсън твърди, че само им посочва друга гледна точка. Всичко, което той казва е толкова просто, истинско и безспорно, че читателят остава с впечатлението как сам Бог е слязъл на Земята в образа на синеокия старец. Дори, когато Джонсън умира и установяват, че куфарът му е пълен с различни семена, а завещанието е приятелите му да ги посадят.  

„Всеки човек има някакъв определен хоризонт. Когато той се свива и става безкрайно малък, се превръща в точка. Тогава човекът казва:„Това е моята гледна точка”, шегува се в една от своите лекции математикът Давид Хилберт. Или го казва съвсем сериозно?

http://www.ciela.com/ciela_books/featured/svetoslavpintev.html/
 

Във всеки случай, истината е, че старият Джоунсън не показва гледни точки, а хоризонти.

Къде ли е уловката?

Лидерът на ДПС Лютфи Местан обяви края на кабинета Орешарски на пресконференцията си, зададена предварително по тема "контролирания хладен преход към стабилизиране на политическия процес". Той подкрепи провеждането на парламентарни избори до края на годината или догодина. Пред ноември, декември, по-нататък, бе,което мине. Ключовата дума в пресконференцията на Местан е "контролиран". Имало вариант, ти да видиш, за незабавна оставка, но той не бил целесъобразен. Страната щяла да страда...
Случайно или не, над Местан висеше портрет на княз Александър Батенберг, който формално е останал васал на султана, а не независим владетел. Сутринта везирът на ДПС се е срещал с премиера. “Впечатлен съм от зрелостта и отговорността на Орешарски.... Ние можем да пием кафето си и сами. ”, обясни той. Кафето обаче станало символ на диалог. Турското кафе, може би. Политическа и партийна идентичност трябва да се изграждат в диалог, обясни още Местан. Със Станишев пак не се е ни чувал, ни виждал. А не, видял се вчера. Сигурно е забравил да му каже, че ще насрочи избори...
ДПС и сие най- вероятно ще се опитат да оставят правителството на Орешарски почти до предсрочните избори. За две седмици щяло да има служен кабинет накрая, а иначе както са си го нагласили. Което е сигурен начин за фалшифициране на предсрочните избори. Или не?
На въпрос на Илияна Беновска от “К-2” за евентуално подсказване от Брюксел на тези ходове и за сътрудничество с ГЕРБ, Местан отговори с характерните за него засукани фрази, но се открояваха изреченията: "Не, госпожо, не търсим непременно европейски знаци. С Борисов разговорите ни са задочни, чрез вас”. С абсурда граничи сравнението му: "Нашето мнение за възможност да имаме избори веднага, още наесен не означава лоша оценка за кабинета на Пламен Орешарски, то е сравнимо с предишни управления на страната".Според него интересите на  ДПС са свързани с продължаване на управлението на този кабинет, но отговорността им пред страната ги карат да поискат по - широка подкрепа и един нов кабинет, който да се ползва от нея. "Сега е време да се пие кафе като символ на диалог и разбирателство в името на бъдещето на страната, нека това да бъде символ на ново отношение между политическите сили у нас", зове Местан. Той прояви здрав разум като заяви, че България не може да се противопоставя на ЕС, от който е част. Неосталинистката политика на Станишев явно и на него му е дошла повечко.
Пропусна само да каже, че така може да пуснат еврофондовете. Иначе ДПС би си крепило Ореха до края на света. Спряха им кранчето обаче. Едно е ясно, елитът пак унижи нацията, това е факт. Тя може да получи реванш единствено с "Оставка сега!"

Янаки си мисли, че още зависи от тях, Кадиев е за избори

Ние като мандатоносители имаме друга по-важна отговорност - тя е да представим важните и конкретни задачи, които трябва да реши правителството, да ги разискваме с партньорите още в следващата седмица. Според това дали те ще бъдат възприети и дали ще се постигнат по тях конкретни резултати, в следващите месеци ще зависи дали е оправдано и колко ще продължи животът на това правителство и парламента".

Депутатът от БСП Георги Кадиев коментира в ефира на БНР, че е пропуск на БСП, че не партията му, а ДПС е задала хоризонта на възможни предсрочни избори.

"Най-евтиният, но и най-невъзможен вариант е избори догодина, заедно с местните. Най-вероятният вариант са избори тази година. Ако трябва да съм откровен, мисля, че това е най-добрия вариант за БСП", заяви той.

"За да преговаряме силни с ДПС и другите партии, имаме нужда от нова енергия в ръководството", смята Кадиев. "Най-чистият вариант е вътрешнопартиен избор на председател по модела на СДС, а не избор от Конгреса", допълни той. Чухме вариантите на политическата хронограма.

Вместо сега да "превеждаме" какво е искал да каже, трябваше ние да станем инициатор на говоренето и задаване на дневен ред. Да излезем и да признаем, че резултатите на изборите не ни задоволяват, да започнем обновление в партията, да излезем на нови избори с чисто лице,  написа социалистът във Фейсбук. В такива ситуации се действа бързо и решително. Всеки ден отлагане на промяната в БСП ни разколебава и демотивира, допълва статуса си той. 

Да внимаваме да не предозираме кафетата, за да не развалим сърцето, коментира зам.-председателят на БСП Янаки Стоилов след брифинга на ДПС, на който Лютви Местан обяви, че движението е за избори до края на годината – края на ноември-началото на декември.

Местан коментира, че „сега е време за кафе“ като символ на диалога между политиците и призова „всички да пият кафе“.

Стоилов беше категоричен, че левицата няма да води разговори просто за датите на предсрочен вот, а за това какви задачи е оправдано да продължат живота на кабинета и парламента.

Той коментира, че БСП няма да допусне натиск нито от опозицията, нито нечий друг, който да е в противоречие с позициите, които отстоява.
ДПС иска избори до края на годината
5 юни 2014 10:52
290
„Чухме вариантите на политическата хронограма. Не е трудно те да бъдат разисквани като реални възможности. Ние като мандатоносители имаме друга, по-важна отговорност – да представим важните и конкретни задачи, които трябва да реши правителството, да ги разискваме с него и партньорите още следващата седмица“, изтъкна той.

По думите му според това дали те ще бъдат възприети и дали ще се постигнат по тях конкретни резултати в предстоящите месеци, ще зависи колко ще продължи животът на кабинета и на НС.

Според Стоилов явно до момента БСП не е изпълнила достатъчно пълноценно ролята си на мандатоносител.

Чух, че те са слагали някакви юзди на лявата политика. Голяма част от българските граждани искат да има шпори за управлението, за да се ускори развитието на България, коментира Стоилов думи на лидера на ДПС Лютви Местан.

Той коментира още, че БСП не поставя никакви ултиматуми и продължава да е конструктивен партньор. Стоилов напомни, че предстои пленум на левицата за позицията й по отношение на политическия процес у нас.

Зам.-председателят на БСП съобщи, че лидерът Сергей Станишев е в страната и има политически ангажименти.

Автор: Веселина Йорданова

Прочети цялата статия тук: http://www.dnes.bg/politika/2014/06/05/da-ne-predozirame-kafetata-zove-bsp.227944
  Да внимаваме да не предозираме кафетата, за да не развалим сърцето, коментира зам.-председателят на БСП Янаки Стоилов след брифинга на ДПС, на който Лютви Местан обяви, че движението е за избори до края на годината – края на ноември-началото на декември.

Местан коментира, че „сега е време за кафе“ като символ на диалога между политиците и призова „всички да пият кафе“.

Стоилов беше категоричен, че левицата няма да води разговори просто за датите на предсрочен вот, а за това какви задачи е оправдано да продължат живота на кабинета и парламента.

Той коментира, че БСП няма да допусне натиск нито от опозицията, нито нечий друг, който да е в противоречие с позициите, които отстоява.
ДПС иска избори до края на годината
5 юни 2014 10:52
290
„Чухме вариантите на политическата хронограма. Не е трудно те да бъдат разисквани като реални възможности. Ние като мандатоносители имаме друга, по-важна отговорност – да представим важните и конкретни задачи, които трябва да реши правителството, да ги разискваме с него и партньорите още следващата седмица“, изтъкна той.

По думите му според това дали те ще бъдат възприети и дали ще се постигнат по тях конкретни резултати в предстоящите месеци, ще зависи колко ще продължи животът на кабинета и на НС.

Според Стоилов явно до момента БСП не е изпълнила достатъчно пълноценно ролята си на мандатоносител.

Чух, че те са слагали някакви юзди на лявата политика. Голяма част от българските граждани искат да има шпори за управлението, за да се ускори развитието на България, коментира Стоилов думи на лидера на ДПС Лютви Местан.

Той коментира още, че БСП не поставя никакви ултиматуми и продължава да е конструктивен партньор. Стоилов напомни, че предстои пленум на левицата за позицията й по отношение на политическия процес у нас.

Зам.-председателят на БСП съобщи, че лидерът Сергей Станишев е в страната и има политически ангажименти.

Автор: Веселина Йорданова

Прочети цялата статия тук: http://www.dnes.bg/politika/2014/06/05/da-ne-predozirame-kafetata-zove-bsp.227944