Светослав Пинтев   

Местните избори 2019  вече са в историята, но те посяха много сериозни съмнения по въпроса в какво психично здраве са редица наши политици, политолози, социолози, конспиролози и прочее

  елитарни персони 

И не знам дали това не е най-доброто семе, от което се жънат бури.  Войнството на психиатрите събра внушителен материал за бъдещи научни изследвания , това е най- хубавото в цялата схема. Като тук изобщо няма да отварям темата за Волен дето напусна парламента, та да отиде в Столичния общински съвет да работи на полза роду. Поне там няма да е вече скучно. Това ми напомни за една следователка, която сподели по повод един политик: „Беше ми беше най-симпатичен, когато ми го доведоха с белезници“. Между другото,  два трамвая се удариха челно на столичния бул. "Христо Ботев" миналия четвъртък вечерта. Аз не бях чувал за челен удар на трамваи в световната трамвайна практика, но гениалните българи я издигнахме на нови висоти и вече имаме такъв прецедент. Това събитие е наистина уникално, трябва да е изцяло  българско ноу-хау  Нещо подобно се случи и с политическата формация  „Демократична България“ и идеите, които проповядва.

Удариха се челно. С трясък

И със здравия смисъл се удариха челно. Както писа Росица Кашикова  във Фейсбук“: "Ся да си истински автентичен градски десен, трябва да идеш за гъби и да оставиш другите да изберат червената Мая.“  Гиди гьостеирица неокастрена, дето вика мъдрият български народ. Гъбари всякакви се навъдиха.  Народните поговорки са безкрайно мъдри, спор тук изобщо няма няма, но има отделни личности , които са направо гениални и мислите им са безценни елмази. Като идеята на евродепутата  от ДБ Радан Кънев, анонсирана във „Фейсбук, която“  направо ме остави безмълвен, давах заето половин час, за малко да пророня една 

огромна сълза

 Защо ли? Не знаех, че още има такива хора, да вярват в доброто у човека  до такава степен, че да са сигурни как Мая Манолова ще се откаже от балотажа в полза на  Борис Бонев от „Спаси София“, четвърти в битката на първия тур. Как той ще заеме мястото й  и триумфално ще бутне Фандъкова, както предложи Радан. Имало такава правна възможност. И той бил сигурен, че София ще има нов кмет, но това няма да е Мая Манолова. Жива да не бях, както се изразява кварталната ромска гледачка.   Наистина ли тези хора толкова зле познават

психологията на кадрите на Партията?

Възможно ли е  мислещ възрастен човек, в
пълно съзнание, да вярва в това, че Манолова ще се откаже от балотажа в името на „промяната“ ? Коя промяна?  Както и да е. Това поне обяснява защо 30 години борим комунизма, а той си е тук, наметнат с белгийска мантия като бай ви Ганя.   Щом някой индивидиум вярва в добрата пчеличка  Мая, готова да зареже всичко, та да победи „истинската промяна“, той спокойно може да се гушне с БСП в името на „промяната на статуквото“ и в парламента. Или не? Особено, ако вече е подгонил певците-проводници на западно влияние, както се изразяваха при социализма. От „Демократична България“ и  на рапърите посегнаха Опитаха се да разкъсат доскорошния си симпатизант Ицо Хазарта, че пял на партиен концерт на ГЕРБ в Самоков.

Той се разкая, разбира се, разкъса си ризата

„Бих искал да призная своята вина за загубата на арх. Игнатов. Въпреки несъмненото обаяние на лидерите Христо Иванов и генерал Атанасов ключова роля в отлива на гласове изигра моят концерт в Самоков пред транспарант на ГЕРБ“, написа Хазарта.  Виновен е, няма какво да коментираме. Ето част от това, което написа той във „Фейсбук“ по този повод:  „Последният ни концерт в Самоков беше преди десетина години. Миналата седмица от една рекламна агенция се обадиха с предложение – казаха ми така: „Направихме проучване между младите хора в Самоков с цел да разберем кой изпълнител биха искали да видят на живо на 24 октомври. Отговорът на повечето от тях беше - Ицо Хазарта. Съгласен ли си да изпееш няколко песни на площада?“ Отвърнах: „Да, но при условие, че няма да агитирам за никого и няма да бъда спряган като симпатизант на каквато и да е политическа идея.“ Съгласиха се, отидох, пях, благодарих на хората и си тръгнах. Като изпълнител, за мен такъв концерт е единствената възможност да отида да пея в подобно малко и бедно градче. Вероятно следващото запитване оттам ще дойде след още десет години“. И още: Бих искал да поднеса моите извинения към всеки, почувствал се разочарован от моето решение да пея в един – единствен концерт, па макар и без да правя каквато и да е агитация на него.“ Ала за хората, които политическата принадлежност е повод за фанатизъм, това е неразбираемо. Но пък се разбират с други себеподобни… И малко за социолозите… 

Бях  искрено „стреснат, трогнат, очарован“ от едно изречение, което заслужава клиширания иначе етикет „култово“, изречение родено като лотосов цвят сред лавината от размишления на експерти по изборите.

Връх и апотеоз на тези размисли

„Отказът на хората да участват в екзитполовете е ясна демонстрация на страх“, заяви, без изобщо да му мигне окото,  в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ баш директорът на  баш социологическа агенция „Медиана“ Кольо Колев.  Така е, скъпи  Кольо, страхуваме се вкупом от екзитполовете Нищо не ни е било ясно досега, преди да ни осветлиш за сияйните върхове на социологията, Кънчо.  А пък аз все съм си мислел, че този отказ на хората да участват в екзитполовете е в резултат на позиви за повръщане от позивите на някои  социологически агенции.  Ако ти се драйфа, не ти се участва и в екзитполовете. Или не?  В моя случай стана така.  Когато трамваите се ударят челно, пътища много.  

Светослав Пинтев   

Чудя се какво става с разследването за политически натиск върху ръководството и журналистите от БНР? Пълна тишина кънти по този въпрос, както оглушително думкаха тъпаните. А има какво да се пита по въпроса, не е да няма.  Не научиха ли от прокуратурата или временна анкетна комисия в парламента поне името на „телефонния терорист“, опитал да издуха Силвия Великова, та да ни го кажат, ако може. Да бъдат така любезни, както и симпатични, да вземат да го споделят. Нямаме никакъв шанс… Те чудесно знаят кой е всъщност, Силвето им го е казала,

  името му е табу ли?

Може и така да е, има много такива примери в летописите.  Световната история помни подобни табута. Употребяването на името на императора и неговите предци е било строго табуирано в древната китайска традиция например. Ама ние не сме древни китайци, никакви китайци не сме даже,  поне на този етап.  Искаме да знаем някои работи. Не можеш да прикриваш такава безпримерна наглост със „следствена тайна“ или друга удобна опаковка за недосегаемост. А и 

ТОЙ/ТЯ не е китайски император

 КОЙ накара цял генерален директор на БНР да трепери за работата си като самотен лист в прерийна буря.  Истина ли е, че това е самата пиарка на Ахмед Доган, бившата, да ме прощавате за грешката, сега виден депутат от ДПС, занимаваща се с…културата и медиите. Същата, която един път каза, че Националният дворец на културата не е място за култура, така било по закон. Закон, писан от подобни на нея, без съмнение.  "Кой най-вероятно е Той", както находчиво писаха едни колеги. Той е, много ясно…

КОЙ да е?
Живеем като койоти в Дивия запад, защото позволяваме да ни третират като такива. Което ми напомня, че един престарял индианец от племето дакота, наричан Дейв Белоглавия орел, казва във филма "Нито вълк - нито куче" :  „Когато белите хора печелеха, го наричаха победа. Когато ние печелихме, го наричаха масово клане. Когато се бореха за свобода, го наричаха революция. Когато ние се борехме за свобода го наричаха метеж.“ Или беше бунт… Все едно… Чудесен пример за изкуството на пропагандата, още в зародиша му в ново време…При Сталин и Хитлер то достига върховете си, което ясно си личи и по многото трайно промити мозъци и у нас. Подобен ефект успяха да постигнат и 

пленените и контролираните медии 

с пропагандата си на наша земя, вмъквайки между достоверни факти брутално манипулирана информация, която дезориентира голяма част от обществото и го разделя фатално на зомбирани и незомбирани екземпляри, вкопчени един в друг със зъби и нокти..  Съвсем очевидно е, че това не се прави току-така, а с някаква определена цел, която е най-малко пълно овладяване на територията, наречена България. Тотално завладяване, безмилостно. Не е изключено и наистина да се гони смяна на геополитическата й ориентация в посока Кремъл. А тази тънка работа очевидно  не е поверена на Николай Малинов И не него трябва да разследват. Ако някой вече изобщо помни скандала с шефа на „Русофили“, който избухна съвсем неотдавна.

Но пък нали Путин го награди

 Силно впечатление ми направи един текст на политолога Даниел Смилов, публикуван от Дойче веле, който е озаглавен „България: как републиката неусетно умира“. Забележителен разказ за източването на кръвта на същата тази република.  Там той пише: „Републиките - още от времето на Аристотеловата “полития” или римската res publica - са крехка форма на управление, което може да се изроди в  тирания или олигархия  В историята тънката нишка на обществения интерес често е била късана, а “общото дело” е деградирало до частно начинание на безскрупулни и арогантни индивиди, алчни за власт и богатства. Традиционно това се случва с  преврат, кръв и насилие  Днес обаче републиката е заплашена и от други видове смърт. Българският опит от последните години трябва да ни направи особено бдителни по отношение на три вида неусетна евтаназия, на която може да бъде подложена чистата и свята република..

Нежна смърт чрез задушаване…

Не бих се обзаложил обаче, че ще е нежна Нежно е само началото…. Смилов пише също за „раздухване на масови паранои (“откраднати” семейни ценности, норвежци, Истанбулска конвенция, кемтрейлс и т.н.), които водят до неуправляемост на обществата“ и %дискредитиране на самата идея за република% като елементи на хибридната война на Путин. Точно Аристотел забелязва, апропо, че олигархията се стреми да управлява независимо от избори и  закони, като пише и за  изборната тирания, основана на закона  Челният опит на Путин в тази насока очевидно е пътеводната звезда на нашите тарикати и кандидат-тирани и политикани, още повече, че Кремъл не крие мераците си да доминира на Балканите , като обособи някакъв „православен“ руски свят тук и сега.    Като се върнахме до Аристотел, да си спомним и прочутата реч срещу заговорника Катилина, реч на самия Марк Тулий Цицерон, която той произнася пред Сената в качеството си на консул, когото искат да убият, за да заграбят властта:

O tempora, o mores- Ще рече:

„О, времена, о нрави!

"  Всички тия злодейски кроежи Сенатът знае, консулът вижда – и Катилина е още жив! Жив ли, какво говоря? Той идва в Сената, присъства на заседанията на Републиката и в ума си избира между нас и обрича на погибел нови жертви…..”, казва Цицерон Това е положението и у нас. Сенатът знае, консулът вижда как някой души републиката и си трае.  Мислят за собствените си кожи Може да са минали 2000 години, но нищо не се е променило особено, поне у нас. Само дето имаме екстри като радио, телевизия и интернет, но се оказва, че не е трудно те да бъдат пленени и превърнати в гориво за пропагандата.

 Луций Сергий Катилина е тук

Крои планове, малко е наедрял и не ходи чак толкова често на заседанията, но разликите спират до тук. Цицерон навремето го обвинява в заговор, целящ да го убие и да заграби властта, дори подозирал, че иска да доведе чужда армия. Сега пак е така, само дето никой не смее да го обвинява. Е, Катилина не успява, но пък Марк Антоний успява да наложи проскрибирането и екзекуцията на Цицерон. На 7 декември 43-та година   последният е убит с меч, докато бягал от Италия, а главата и ръцете му са отрязани и поставени на Форума на Рим по нареждане на бъдещия любим на Клеопатра. Подобна диващина по отношение на политически великан имаме и в българската история.  Марк Антоний обаче също свършва зле, както е известно.   Не винаги стават диктатори онези, които се гласят за такива. Кандидатите обикновено също падат жертва.