Една тумба цигани от Гоце Делчев, които срещнах в изградения от лава град Катания, разположен в полите на огнедишащия вулкан Етна, споделиха, че там от студ не можеш да умреш, нито от глад. Църквата ги хранела редовно, само в петък май не давали месо, но тогава и те не ходели. А аз ям и постно, ще се оправя някак, казах си.

Запалиха ме тия мургави братя, хем море, хем палми, сравнително топличко дори през зимата, а и мафията вече  не е това, което беше. Няма опасност да те зазидат в бетонно блокче.
Малцината донове, които не са в затвора, обикновено живеят насред някоя маслинена или лимонова горичка край забутано село, карат 15 годишни коли и са кротки като агънца. Няма Дон Корлеоне – това онова. Бил съм и в прословутото село Корлеоне, но това е друга история...   . Та тия босове с 10 джипа и стадо мутри охрана  само у нас останаха.
  Аристократите там също го дават значително по-скромно от родните баровци. В Катания знам  един граф с два „Майбаха” в гаража, който са само за приеми, един път в месеца. През останалото време граф, не граф  джитка по цял ден с моторетка из улиците.  Накарайте политиците ни така, ама те са направо херцози.                  Та имах намерение да се преселя там, но тогава зимата и тук се случи много мека, та отложих. Сега пак се замислям, щото прогнозата за времето е ....

 Образът на бохем-веселяк, който разсмива с приказките си нацията има своите предимства.
Още през социализма Иван Славков - Батето си беше измислил епитафия , която да напишат на гроба му : „Всеки на гърба с кръста, а аз - на гърба на тъста!"

Имаше предвид, разбира се, гърбината на първия държавен и партиен ръководител при социализма другаря Тодор Живков, на когото беше зет. 
За това  творение Любомир Левчев му казал в очите, че е „талантливо, но е пошло”. Батето отговорил моментално: „Не е талантливо, ама е истина!"
Въобще, той владееше шпагата на самоиронията, както личи и в този цитат от благодарствената му реч по случай получаването на титлата доктор хонорис кауза от Националната спортна академия: „Като се връщам назад в спомените - тръгнах от физкултурата минах през културата и се върнах пак във физкултурата."

 

 Нова телевизия излъчи тази сутрин цялото интервю с Христо Стоичков по повод смъртта на неговия приятел Диего Армандо Марадона, футболното божество на Аржентина.     "Простих на Диего, защото усетих болката му, видях сълзите в очите му. За мен ще остане един човек с много голямо сърце", разкри Камата, визирайки бенефиса си, на който Марадона не дойде.   "Той беше голям приятел..., били сме на гости в Севиля, останахме след мача няколко дни. Беше заобиколен от,  хора, за които винаги съм казвал, че не са му приятели, от лешояди, които искат да стоят на масата, да бъдат около него,с костюми,   с вратовръзки. Те използваха името на Диего. Аз съм му го казвал в прав текст", заяви той.